Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.02.2013 18:51 -
Поетът и Любовта
Автор: kleopatrasv
Категория: Тя и той
Прочетен: 28763 Коментари: 42 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2013 18:57
Прочетен: 28763 Коментари: 42 Гласове:
88
Последна промяна: 03.02.2013 18:57
Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява.Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. Умолява го да спре. Пореден сиренен зов, плясък, скърцане на пясък. Следва тихи стъпки.
Избухва в стълб светлина. Любовта е тук. Дошла е отново. Усеща я и настръхва..
- Защо си тъжен? - пита го и продължава:
- Аз ше те спася! Ще стопля сърцето ти!
- Не искаааам! - изкрещя поетът и после допълни:
- Забравих те! След толкова мъчения аз се спасих! Вече не жадувам да съм в обятията ти!
- Ти ми обеща вечността.- възмути се любовта.
- Ти не съществуваш. Любовта е сянка. Никой не я е виждал материализирана и често е само се съдържа в мозъка на един от партньорите, а другия само се прави, че я вижда. Неее...никога вече! Тя е безполезна. Искам, когато правя нещо, то да има полза. Да остане, а от теб нищо не остава. Само безполезни стихове и разкъсващи спомени. Понякога искам да изтрия паметта си и да започна отново. О, не точно цялата памет, само тази памет, по времето когато съм бил влюбен.
Вълните се надигаха яростно и шибаха в лицето му писъците й:
- Това не си ти! Това не може да е вярно! Това е безнадеждно! Не можеш да махнеш така леко с ръка! Аз оставам завинаги! Не би могъл да ме забравиш!
- Вече го направих!
В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяхя да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаше многовремезамислене. Паметта му отслабваше с всеки изминал ден. Оттегляше се. Но душата му беше в нейните владения, а за него тя остана обвивката. Миражът, който беше обичал с цялото си сърце. Трябваше ли да я забрави? Можеше ли?
Той пипна леденото си чело и се уплаши..
Втресе го... Последното, което му дойде наум, беше нейната мелодия.
В сърцето му никога нямаше да има повече покой.
Искаше му се да се хвърли в пламъците и да изгори, ала знаеше, че подобно нещо е твърде лесно измъкване. Горещината от болката жареше и изсушаваше сълзите му. Той й хвърли един последен поглед и си тръгна, за да не се върне никога повече.
Избухва в стълб светлина. Любовта е тук. Дошла е отново. Усеща я и настръхва..
- Защо си тъжен? - пита го и продължава:
- Аз ше те спася! Ще стопля сърцето ти!
- Не искаааам! - изкрещя поетът и после допълни:
- Забравих те! След толкова мъчения аз се спасих! Вече не жадувам да съм в обятията ти!
- Ти ми обеща вечността.- възмути се любовта.
- Ти не съществуваш. Любовта е сянка. Никой не я е виждал материализирана и често е само се съдържа в мозъка на един от партньорите, а другия само се прави, че я вижда. Неее...никога вече! Тя е безполезна. Искам, когато правя нещо, то да има полза. Да остане, а от теб нищо не остава. Само безполезни стихове и разкъсващи спомени. Понякога искам да изтрия паметта си и да започна отново. О, не точно цялата памет, само тази памет, по времето когато съм бил влюбен.
Вълните се надигаха яростно и шибаха в лицето му писъците й:
- Това не си ти! Това не може да е вярно! Това е безнадеждно! Не можеш да махнеш така леко с ръка! Аз оставам завинаги! Не би могъл да ме забравиш!
- Вече го направих!
В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяхя да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаше многовремезамислене. Паметта му отслабваше с всеки изминал ден. Оттегляше се. Но душата му беше в нейните владения, а за него тя остана обвивката. Миражът, който беше обичал с цялото си сърце. Трябваше ли да я забрави? Можеше ли?
Той пипна леденото си чело и се уплаши..
Втресе го... Последното, което му дойде наум, беше нейната мелодия.
В сърцето му никога нямаше да има повече покой.
Искаше му се да се хвърли в пламъците и да изгори, ала знаеше, че подобно нещо е твърде лесно измъкване. Горещината от болката жареше и изсушаваше сълзите му. Той й хвърли един последен поглед и си тръгна, за да не се върне никога повече.
Вълнообразно
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
НЕ искам ,да гледам..това..
Психодиагностика на деца и подрастващи. ...
НЕ искам ,да гледам..това..
Психодиагностика на деца и подрастващи. ...
Проповедник и проводник на любовта! :))
А поета дали наистина може да обича,след като една сълза не може
да докосне сърцето му...загадка си остава за мен! :)))
цитирайА поета дали наистина може да обича,след като една сълза не може
да докосне сърцето му...загадка си остава за мен! :)))
Почувствах го..
цитирайhloris написа:
Проповедник и проводник на любовта! :))
А поета дали наистина може да обича,след като една сълза не може
да докосне сърцето му...загадка си остава за мен! :)))
А поета дали наистина може да обича,след като една сълза не може
да докосне сърцето му...загадка си остава за мен! :)))
Ако е силен можеее..:))
hrizantemova написа:
Почувствах го..
Чудесно!:))
могат да разчувстват камък. Всеки път се убеждавам в това.
Хубава вечер!
цитирайХубава вечер!
коя от двете да избереш?
Много силно, Клео!
цитирайМного силно, Клео!
ФИЛОСОФИЯ НА ТЪРСЕНЕТО..ВЪПРОСИ НА КОЙТО ВСЕКИ САМ ЩЕ ТЪРСИ ОТГОВОР
цитирайи все повече си мисля... че не любовта си отива от нас...
а ние си отиваме от нея... ех, мила Светлана...
много ме развълнува, много..
цитирайа ние си отиваме от нея... ех, мила Светлана...
много ме развълнува, много..
Относно любовта - ако тя не беше мираж, поетът нямаше да бъде поет и това е напълно достатъчно да си остане вечна..
цитирайТук направо онемях.
Страхотен постинг!
Едно завръщане все пак? ;-)
цитирайggospodinov написа:
могат да разчувстват камък. Всеки път се убеждавам в това.
Хубава вечер!
Хубава вечер!
Душата ти го е почувствала, ggospodinov..
Усещат винаги по-чувствителните, другите отминават...
Поздрав!
bven написа:
коя от двете да избереш?
Много силно, Клео!
Много силно, Клео!
Винаги- Ян през зимата и Мрак...
Това е сполучливата комбинация..
Усмихна ме, благодаря!
yuliya2006 написа:
ФИЛОСОФИЯ НА ТЪРСЕНЕТО..ВЪПРОСИ НА КОЙТО ВСЕКИ САМ ЩЕ ТЪРСИ ОТГОВОР
Или може би вече ги знае, Джу..
Н омълчи..
/мълчанието е злато/
mariniki написа:
и все повече си мисля... че не любовта си отива от нас...
а ние си отиваме от нея... ех, мила Светлана...
много ме развълнува, много..
а ние си отиваме от нея... ех, мила Светлана...
много ме развълнува, много..
Въпрос на избор..
Печели винаги по-силния..
Прегръдка, Маги!
portishead написа:
Относно любовта - ако тя не беше мираж, поетът нямаше да бъде поет и това е напълно достатъчно да си остане вечна..
Съгласна, portishead!
Благодаря!
tutankhamon661 написа:
Тук направо онемях.
Страхотен постинг!
Тук направо онемях.
Страхотен постинг!
Чувства с гравирани въздишки, Фараоне..
Хубаво е, че те докосват!
brym4ence87 написа:
Едно завръщане все пак? ;-)
Късчета топли откровения...
Може би един ден ще наредят Пъзела на живота..
Никой не знае истината...
Дори небето, което гледа отгоре..
....
цитирайсе питам, защо винаги трябва да е сложно. Да боли, да бягаме и да оставаме наранени и тъжни. Отива ли си любовта??? Не, просто ние не я искаме вече, не знаейки какво искаме. А може да е толкова лесно и толкова хубаво, ако обичахме просто и въпреки... Усмихната седмица и влюбена...
цитирайИстинският поет може да устои на любовта - та какво е любовта без поета??
Едно нищо. Любовта все по-често се съдържа само в стиховете... нещо повече - там, тя се чувства господарка. А в живота - често си остава един мираж - без реални параметри - познавам много хора - които само си представят, че са влюбени - но истински влюбения човек е готов да жертва всичко, за нещо което няма образ - Вие сте влюбен(а) - питам аз? - "да" е възможния отговор - а готов (а) ли сте да жертвате всичко заради НЕЯ?? Едва ли - значи не познавате любовта! Любовта ще Ви вземе всичко - и стихчетата, и собственото "аз" и гордостта и честта и достойнството... Не вярвате? Това си е Ваш проблем! Всичко - срещу нищо - това е любовта - Вие сте жертвено агне, написало стихчета за НЕЯ!
Но...
"- Ти ми обеща вечността.- възмути се любовта."
" А ти защо ми повярва? " - попита поета - нека разбереш - що е БОЛКА! /това го няма в произведението :)/
Разкъсваща но истинска и въздействаща творба, Светле - възхищавам се от уменията ти да правиш читателя свой съмишленик и приятел!
Поздравления за това реализирано вълшебство!!
цитирайЕдно нищо. Любовта все по-често се съдържа само в стиховете... нещо повече - там, тя се чувства господарка. А в живота - често си остава един мираж - без реални параметри - познавам много хора - които само си представят, че са влюбени - но истински влюбения човек е готов да жертва всичко, за нещо което няма образ - Вие сте влюбен(а) - питам аз? - "да" е възможния отговор - а готов (а) ли сте да жертвате всичко заради НЕЯ?? Едва ли - значи не познавате любовта! Любовта ще Ви вземе всичко - и стихчетата, и собственото "аз" и гордостта и честта и достойнството... Не вярвате? Това си е Ваш проблем! Всичко - срещу нищо - това е любовта - Вие сте жертвено агне, написало стихчета за НЕЯ!
Но...
"- Ти ми обеща вечността.- възмути се любовта."
" А ти защо ми повярва? " - попита поета - нека разбереш - що е БОЛКА! /това го няма в произведението :)/
Разкъсваща но истинска и въздействаща творба, Светле - възхищавам се от уменията ти да правиш читателя свой съмишленик и приятел!
Поздравления за това реализирано вълшебство!!
Не съм спирал да те "наглеждам" и искрено се радвам на успехите ти:)))
Чудесни неща пишеш!
Поздрави!
цитирайЧудесни неща пишеш!
Поздрави!
faktifakti написа:
....
Благодаря за откровението..
Винаги се радвам на реакцията ти..
И все пак..как ти е името?
makont написа:
се питам, защо винаги трябва да е сложно. Да боли, да бягаме и да оставаме наранени и тъжни. Отива ли си любовта??? Не, просто ние не я искаме вече, не знаейки какво искаме. А може да е толкова лесно и толкова хубаво, ако обичахме просто и въпреки... Усмихната седмица и влюбена...
Въпреки всичко..
Отива си, за да ни заболи...
За да я усетим още по-болезнено...
Отговор никой още не е намерил...
Все се пита..
И продължава да я търси...
antoan1antoan написа:
Истинският поет може да устои на любовта - та какво е любовта без поета?? Едно нищо. Любовта все по-често се съдържа само в стиховете... нещо повече - там, тя се чувства господарка. А в живота - често си остава един мираж - без реални параметри - познавам много хора - които само си представят, че са влюбени - но истински влюбения човек е готов да жертва всичко, за нещо което няма образ - Вие сте влюбен(а) - питам аз? - "да" е възможния отговор - а готов (а) ли сте да жертвате всичко заради НЕЯ?? Едва ли - значи не познавате любовта! Любовта ще Ви вземе всичко - и стихчетата, и собственото "аз" и гордостта и честта и достойнството... Не вярвате? Това си е Ваш проблем! Всичко - срещу нищо - това е любовта - Вие сте жертвено агне, написало стихчета за НЕЯ! Но... "- Ти ми обеща вечността.- възмути се любовта." " А ти защо ми повярва? " - попита поета - нека разбереш - що е БОЛКА! /това го няма в произведението :)/ Разкъсваща но истинска и въздействаща творба, Светле - възхищавам се от уменията ти да правиш читателя свой съмишленик и приятел! Поздравления за това реализирано вълшебство!!
А кой всъщност е Поета? Не е ли той художника, който рисува с думи. Той е отдушник на страстта, имащ нелеката мисия да открие своята душа във всеки стих. Иска да ни потопи в съвършенството на своя свят, за да се докоснем до неговата звучност, мелодия и ритъм. Но за съжаление по света има толкова много различни светове, толкова много различни неща..и толкова много различни чувства. Болка? Що е то болка? Болезнено чувство? Безпомощност?
Благодаря за гостуването.Радвам се, че си мой приятел!
krassko написа:
Не съм спирал да те "наглеждам" и искрено се радвам на успехите ти:)))
Чудесни неща пишеш!
Поздрави!
Чудесни неща пишеш!
Поздрави!
Казват, че когато си на върха, едновремнно ще усещаш и възхищение и ненавист.
Свиквам..
Знам, че там няма да намеря нищо друго, освен това което нося със себе си..
Аз ви подарявам чувствата си, описани в моите творби.
Благодаря за сърдечността!
kleopatrasv написа:
Благодаря за откровението..
Винаги се радвам на реакцията ти..
И все пак..как ти е името?
faktifakti написа:
....
Благодаря за откровението..
Винаги се радвам на реакцията ти..
И все пак..как ти е името?
нямаш равна в писането! Страхотен разказ! ;)))
цитирай
29.
stefbelchev -
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги.
09.02.2013 22:34
09.02.2013 22:34
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги.
цитирайfaktifakti написа:
kleopatrasv написа:
Благодаря за откровението..
Винаги се радвам на реакцията ти..
И все пак..как ти е името?
faktifakti написа:
....
Благодаря за откровението..
Винаги се радвам на реакцията ти..
И все пак..как ти е името?
:)
gosho568 написа:
нямаш равна в писането! Страхотен разказ! ;)))
Ооо, ласкаеш ме?:)
Привет, Гошо!
stefbelchev написа:
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги.
И..
/следва продължение/
Добре дошъл в Света на импресиите!
И все за най-важното!
Страдайки разбираме, че не можем без нея.
Затова не спираме да я търсим.
Понякога цял живот.
Благодаря ти за подаръка, мила!
Все така дръзко улавяй мига
с лъча на слънцето напето,
оттук до края на света...
докато бие сърцето!
Насладата е двойна!
Прекрасна вечер ти желая!
И още много хубави стихове!:)
цитирайСтрадайки разбираме, че не можем без нея.
Затова не спираме да я търсим.
Понякога цял живот.
Благодаря ти за подаръка, мила!
Все така дръзко улавяй мига
с лъча на слънцето напето,
оттук до края на света...
докато бие сърцето!
Насладата е двойна!
Прекрасна вечер ти желая!
И още много хубави стихове!:)
inel379 написа:
И все за най-важното!
Страдайки разбираме, че не можем без нея.
Затова не спираме да я търсим.
Понякога цял живот.
Благодаря ти за подаръка, мила!
Все така дръзко улавяй мига
с лъча на слънцето напето,
оттук до края на света...
докато бие сърцето!
Насладата е двойна!
Прекрасна вечер ти желая!
И още много хубави стихове!:)
Страдайки разбираме, че не можем без нея.
Затова не спираме да я търсим.
Понякога цял живот.
Благодаря ти за подаръка, мила!
Все така дръзко улавяй мига
с лъча на слънцето напето,
оттук до края на света...
докато бие сърцето!
Насладата е двойна!
Прекрасна вечер ти желая!
И още много хубави стихове!:)
Радвам се, че беше тук!:)
не искат топлина...
"Всекиму своето."
цитирай"Всекиму своето."
gocho52 написа:
не искат топлина...
"Всекиму своето."
"Всекиму своето."
Ха!
Привет, Жоре!
Щом като поета се опитва да избяга от нея, какво остава за нас, обикновените хора?:))) Умееш да пишещ еднакво добре както стихове, така и разкази. Има много страданиие в тях и сигурно това е пътя да почувстваме любовта и все пак трябва да има и радост, нещо като хепиенд, за да е цялостна палитрата от чувства.
цитирайПоздравления за написаното, Клео!
Б.
цитирайБ.
Пий една "Горчивка"...с мезенце!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Щом като поета се опитва да избяга от нея, какво остава за нас, обикновените хора?:))) Умееш да пишещ еднакво добре както стихове, така и разкази. Има много страданиие в тях и сигурно това е пътя да почувстваме любовта и все пак трябва да има и радост, нещо като хепиенд, за да е цялостна палитрата от чувства.
Трябва да има и радост, да!
Надявам се..
Радвам се, че ми гостува!:)
gocho52 написа:
Пий една "Горчивка"...с мезенце!
"Три дена - яли, пили и се веселили..."
Чак сега дойдох!
/наздраве!/
kalin8 написа:
Поздравления за написаното, Клео! Б.
Радва ме посещението ти, Бо!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 115389
Блогрол
1. kleopatrasv.wordpress.com
2. kleopatrasv.вlogspot.com
3. kleopatrasv.inter-view.info
4. kleopatrasv.bg.netlog.com
5. kleopatrasv.stihovebg.
6. kleopatrasv.otkrovenia.com/
7. kleopatrasv.playcast.ru/?module
8. kleopatrasv.vbox7.com/
9. Новини и Анализи- от stoineff
10. Книгите ми
11. Божествен миг- Джулия Бел
12. Капки акварел
13. От другата страна на огледалото
14. Катарзиси в стихове
15. Океан от любов
16. Арт-галерия в стихове и музика
2. kleopatrasv.вlogspot.com
3. kleopatrasv.inter-view.info
4. kleopatrasv.bg.netlog.com
5. kleopatrasv.stihovebg.
6. kleopatrasv.otkrovenia.com/
7. kleopatrasv.playcast.ru/?module
8. kleopatrasv.vbox7.com/
9. Новини и Анализи- от stoineff
10. Книгите ми
11. Божествен миг- Джулия Бел
12. Капки акварел
13. От другата страна на огледалото
14. Катарзиси в стихове
15. Океан от любов
16. Арт-галерия в стихове и музика