"Жена си – като бяла птица", А. Антонов (meteor)

Измисляш ме. Пришиваш ми крила.
Превръщам се на птица и политам.
През облаци и синкава мъгла
достигам невредима до звездите.

И пак се връщам устремно към теб –
приела образа на самодива.
Посрещаш ме със влюбени ръце,
заравяш дъх в косите ми от свила...

Това е приказката ни – съдба.
Записваме я с пулса на сърцата.
Само" Небето с тебе ни събра –
едно да бъдем отсега нататък.

Нямам думи!

...благодаря, Антоан!
Сега не бих могла да го напиша...
Далечен поздрв!