Изваяно от един обикновен пейзаж
Filed under: Поезия — Вашият коментар


 

На свечеряване всичко е по-различно,
заглъхва дори уморения град,
мрака се приближава феерично
и ни дарява зарево с огнен размах.
От там нощта пристъпва по-романтично,
звезди изпадат дълбоко в несвяст, 
вулканично страсти избухват мистично
и лава заравя един мост между нас.
Заради него вятърът вилнее все по-сърдито.
и улуците даже напълва догоре с прах,
стъклата дрънчат безкрайно драматично,
очакват крайния ударен факт.
И във онези, първите секунди е най-страшно,
лунни лъчи галопират в лудешки бяг,
стенат  мелодиите в звуци ужасно,
изтъкват своя краен похват.
И пак е хубаво чувството вампирно,
макар денят да наднича любопитно под нашия праг,
изяществото на нощта си остава прецизно,
дори да е изваяно от един обикновен пейзаж.....