Чувало ли си някога, момче,
къде е Раят на Земята,
о, тъжна мисъл пак ме обзе
и заброди в хаоса на същината.
Виждало ли си някога, момче,
непознатост в светлината,
в която скитници често подгъват нозе
и където грешници се вайкат и плачат.
Разбрало ли си, че вятъра дарява криле
и с тях долетяло си до  бащина стряха,
а небето е отпило жадно капчица море
и с нея напълнило чашата на съдбата.
Повярвало ли си някога на звезда, момче,
предпазвало ли те е нещо странно от мрака,
дали си осъзнало, че народа вече се съвзе
и по-силно ще си  когато говориш истината.
Размисляло ли си така дълго, момче,
днес беше ден за размисъл
знам, че сатаната с думите не те превзе
и си избрало своя път към свободата.