Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2010 00:19 - Разговор с виртуоза Антгоан Антонов
Автор: kleopatrasv Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3547 Коментари: 8 Гласове:
49

Последна промяна: 02.12.2010 00:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
http://antoan1antoan.blog.bg/poezia/2010/12/01/saitovete-za-publikuvane-na-poeziia-i-proza.643396

2. kleopatrasv - Кой е любимият ти сайт, Антоан? Къде имаш най-много приятели? 
13:14   4. antoan1antoan - Привет Клео!
13:56
Радвам се, че си тук! Ще ти отговоря, веднага, защото този въпрос е най-приятното нещо, което бих искал да чуя относно сайтовете...
Neogen!(сайт-комбинат,не беше с поетично-литературна насоченост). Това е сайта ( и потребителите му, разбира се), който ме вдъхнови за писане въобще! Преди Неоген се интересувах само от правене на музика. Неоген ми подейства като наркотик. Изведнъж ми се прииска да пиша разкази и да споделям с околните. Преди "ерата" Неоген живеех доста затворено и щастливо:)). Когато споменавам, че "прописах", говоря за разказите, защото нямах намерение да се занимавам със стихове . Но в "Откровения" през 2008г попаднах на много емоционални потребители, чудесни личности, които ме насърчаваха и просто очакваха от мен да произвеждам стихове. И аз направих и това. Антоан е продукт на своите виртуални приятели и изпълни тяхните желания!Постовете ми не са плод на мои преживявания . Те са художествена измислица, както и музиката ми. Но тези условия постепенно се измениха. Много хора напуснаха "Откровения" и вдъхновението изчезна. Спокойно мога да кажа, че моето творчество е плод на виртуалните ми приятелства. Аз изпълних това, което другарите ми по съдба пожелаха.
За съжаление "Неоген" го разпродадоха и "миксираха" с "Импулс" и други подобни - например шах-секцията (игрите) я купиха Znappy. Още малко ще поговоря за приятелствата:
За витртуалните приятелства: Може по-точно да се каже, че това са били съмишленици, това е по-точно.( както в момента сте вие- Клео,Джулия, Венински, Късна пролет. Истински приятелства, в смисъл да си помагаме извън виртуала или да се виждаме в реала, нямам.
Имам и някой разочарования от виртуални съмишленици но това е живота. Хората са такива, каквито са, а не такива, каквито бих искал да бъдат. Много ценя приятелството, според мен то е по-важно от всичко. В реала имам само няколко истински приятели.Интересно е приятелството ми С Алиса и Доменик в сайта "Щъркел", където воювахме заедно за свободата на словото и правото на нережисирани от модераторите коментари. Сега за съжаление, почти не си пиша с тях, защото те се появяват рядко в пространството.......
    

       Препоръчвам ви да прочетете колекцията му от импресии, събрани в една от виртуалните му книги             " Видения в бъдещето", чрез която не само ще разберете, но и ще усетите истината за хората на изкуството, които живеят в един друг свят, различен от този. Той е като проекция на реалния и ни насища до неузнаваемост.Нещо като във филма " Сън в съня", който гледах наскоро и смея да твърдя, че в това пространство всичко е възможно.
Пожелавам ви приятно четене!

http://www.stihovebg.com/ework/id/849/

 



Гласувай:
49
0


Вълнообразно


1. yuliya2006 - КЛЕО, ЕТО ТОВА НИКОГА НЯМА ДА ЗАБ...
02.12.2010 06:50
КЛЕО, ЕТО ТОВА НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ! НЕВЕРОЯТНА ИМПРЕСИЯ И СИ ТАМ И ВСЕ ИДВА В МИСЛИТЕ НЕ ДНИ, ЧАСОВЕ А МЕСЕЦИ СЛЕД КАТО СИ ГО ПРОЧЕЛ
НАСЛАЖДАВАЙ СЕ!

09.05 08:52 - Видения за бъдещето

Времето, когато си на Земята, върви бързо. Особено, ако имаш планове. Забързани във вихъра на задачите понякога забравяме за дълбоките подсъзнания на мозъка, в който се съхраняват странни комбинации на емоции, чувства, прозрения и видения за бъдещето. В един момент това което ни се случва, изглежда толкова познато и обозримо, че сякаш сме го преживяли вече - но не е точно това. Не е непременно ехо от минал живот, не! Това е желязната и безмилостна хватка на собствено вложената програма! Ние сме искали някога точно в този живот - това и след нужния къс време, необходим за материализацията на това силно желание един ден то неумолимо, внимателно и властно похлопва на вратата на истинския, реалният ни живот! Така се случи с мен!... Този път не беше сън... Тя се появи! Появи се точно, когато бях готов за нея, когато бях "нарисувал" всичките й характеристики, разликата в годините, външният и вид... и това каква роля трябваше да играе в последвалите години..
Мъглив декемврийски ден... гледах Света през прозореца, и си мислех за една песен, песен която се роди по време на едно завръщане със влак, истински и скърцащ, при спиране на поредната гара...
Познатото сънливо чувство, което се появява, когато премине еуфорията на първия час на желаното пътуване, когато се наситим на глъчката и суетнята причинени от натоварени с различни по форма и обем багажи хора, бързащи за някъде... когато влака дръпне няколко пъти напред назад - и после равномерното тракане ни унесе в мечти..
После идва този момент на отпуснатост и сънливост, когато съзнанието ни си почива от голямата доза емоция....
Това става обикновено към първия - втория час след потеглянето на влака...
В един такъв миг в главата ми се роди един мотив, който "критичната" част на мозъка ми определи като добър... мелодията бе изящна, лека и приятна, и това ме направи щастлив...
Наближаваха Коледните празници, Новата година също чукаше на вратата... това ме накара да се замисля къде, кога, как... все такива обичайни, обикновени неща, нямаше фантазии в тях - покупки, подаръци, традиции... мислите ми ставаха все по практични и организирано - пресметливи... Знае се през кое време на годината харчим най - много... и изведнъж... Резкият звън на аналоговия телефон ме вкара пак в ония Dreams, в което реалното и абстрактното се сливаха в такава хармонична смес, че не можеше да се определи кое е сън и кое не...
Вече не можеше да се определи!...
Отворих колата, запалих двигателя, потънал в мисли, задачите следваха една след друга, а времето беше крайно недостатъчно за качественото им изпълнение... Приличаше на блиц-партия шах... хем бързо действие хем качествено и ефективно...
Когато погледнах през предното стъкло, видях че мъглата беше започнала да се стели на големи, едри пухкави парцаливи форми, които ми приличаха ту на великани, ту на облаци, сякаш пътувах с някой самолет, който гордо се промъкваше между тях, нанизвайки ги на заострения си нос... Разбрах, че няма да стане с колата, и тръгнах пеша към съдбата си...

автор - http://antoan1antoan.blog.bg/izkustvo/2009/05/09/videniia-za-bydeshteto-impresiia.332392
цитирай
2. kleopatrasv - Не е филм, въпреки че изглежда по...
02.12.2010 13:15
Не е филм, въпреки че изглежда познато

Радиотеатърът представя! Истории в полунощ. Чува се музика - пиано,
саксофон и барабани, с четки разбира се. Джаз - от оня, който много върви в малките часове... Понеже тук няма възможност за звук,ще пресъздам случилото се с мои думи... Вие си представяйте, че текста чете например Рич Форестър...
0 часа и 45 минути. Година - една от многото. Месец - какво ли значение има?... Сълзи. Истерии. Разхвърлена стая. Навсякъде по пода са пръснати, до болка познати вещи...
Действието на пиесата:
... Една минута! Дай ми само една минута време и ще те върна обратно!
И всичките парцалки, които си събрала в тази огромна чанта така пропита с парфюма ти, ще си остане тук, при мен!
Звездите ще ти сваля, и Слънцето ще повикам през нощта, но ще те
върна... Няма да си тръгнеш!!... Не и не, и не!
И друг път се е случвало какво толкова?
Ще си поплачеш, ще се навикаме и...
Каква жена? Каква тинейджърка?? Вярваш ли си... на моите години...
Някой те е подвел, може и да има такива готови на всичко за пари, но нима ще тръгна подир някоя, която може да ми бъде дъщеря?? Не!
Търсиш си причина, по-добре си признай, че си имаш някого!!
... Искаш ли кафе? Или едно питие? А може би да те заведа на ресторант...
Какво?... Не сме ходили от три години ли?...
Нима така бързо върви този часовник... Какво пък, не това е най-важното.
Този път няма да се върнеш? Сбогом ли ми каза?
Добре. Знаеш на кой номер да ми се обадиш утре ако размислиш.
Знам, че само ме заплашваш. Какво правиш, недей!! - Счупи телефона си, само и само да ми докажеш, че няма да ме потърсиш?
И не ме обичаш вече? Това ли каза, наистина?
Пианото бе започнало да забива блок - акорди, съдържащи 13 степен.
Гласът на водещия на нощния радио - блок:
А сега въпросът ни от студиото: Защо младите напускат Родината и какво получават в замяна. Очакваме вашите отговори, може да посетите и радиоколата ни пред хотел "Интернационал", където нашата репортерка Силвия, ще ви предостави микрофона за изява...
край
цитирай
3. kleopatrasv - Джу, чудя се на неподозирания му ...
02.12.2010 13:20
Джу, чудя се на неподозирания му талант- как успява да сътвори тези идеи, като сам ги пише, композира музиката, свири я и накрая ги изпява. Той е едновременно - писател, музикант, композитор и естраден изпълнител.
Ето още една импресия, която харесвам :

Извънземната
Мъжът караше колата си по дългия и пуст път. Полета с непозната за него растителност, се мяркаха отляво и отдясно. Наближаваше 18.30 часа, и светлината започна да се превръща в здрач. Живото огънче на цигарата беше единствената компания на пътуващия. Дори радиото не работеше в тази местност. На пътя, отдясно, се появи фигура на жена. Ей така, от нищото. "Тук няма сгради, не съм срещал друга кола от половин час" - мина мисъл в главата на Джон. Но фигурата съществуваше. "Мерцедесът" закова, когато се изравни с жената.
- Качете се! - каза мъжът.
Женската фигура се премести от пътя, сядайки на предната седалка. Двигателя изръмжа и немската машина потегли. Джон погледна с периферното си зрение към новата си компания и установи, че момичето излъчва магнетизъм. Дрехите и стояха добре, но бяха особени като материя и цвят. А и не отрони нито звук, за тази изминала минута. На него самия също не му се говореше, което му се видя неестествено. Думите, които се надяваше да изрече, сякаш бяха "заключени".
В един момент, точно когато машината се бе ускорила до 120 км/час, Джон чу собствената си мисъл:
- "Спри"!
Без да знае защо, младият мъж наби спирачките. Пътят беше все така пуст. Гумите изскърцаха зловещо, но колата спря, все-пак безпроблемно, като изключим следите, които останаха от спирачния път. Погледна към момичето, което го очакваше с влажен поглед. Късата пола не скриваше вече бельото, със странна рисунка, точно на онова място, което го привличаше неудържимо.
- "Прилича на някаква звезда - трябва да е някаква мода" - помисли си Джон. В следващия миг, младежът усети, че потъва в плътта на красавицата... Удоволствието го порази като гръм.
- "А сега ще погълна Душата ти" - информацията проникна в съзнанието му, оцветна с роботски обертонове. Видя като на филм как светла, чиста енергия се устремява към устата на непознатата.
- "Но как така тръгна сама??" - беше последната плътска мисъл на Джон. Мозъкът му работи още точно 40 секунди.
Младата жена стана и пипна безразлично, изтичащата лепкава течност между краката си. Изхвърли в тревата свалените гащички, пооправи и полата, оставайки гола под нея. Очите й блестящи, като на хищник, промениха изражението си към миловидна притегателност... После излезе на пътя и зачака отново
цитирай
4. antoan1antoan - Боже мой!
02.12.2010 18:25
Благодаря ти Клео. Благодаря и на Джу!
Наистина приятелството е най-ценният дар, и този твой пост Клео, доказва това!
Толкова спонтанно си ме представила!! Така си почувствала - така си написала!
Човек ИМА право да бъде субективен и пристрастен! Всички ние, всъщност не представляваме нищо, ако не будим чувства в своите приятели или читатели, или от страна на обществото! Винаги има симпатии или пристрастия! Човек е пристрастен към децата си, към майка си, към баща си, към Родината си (дай Боже на всички грешни това чувство!) към любимите си изпълнители... Без емоционален отзвук от някого, всеки един автор е осъден на забрава!
Когато "Битълсите" биват "изкъшкани" от първата ги записала фирма "Дека" с аргумента, че тази раздрънкана група не им харесва и не искат да издават тяхна плоча, Брайън Епстейн - менажера на групата казва:
Вие не знаете какво правите - тези момчета ще станат по-известни и от Елвис Пресли! И повярвали в това, "Битълсите" успяват! Давам този пример, за да покажа, че ОБЩЕСТВОТО СЪЗДАВА НАС - А НЕ НИЕ ОБЩЕСТВОТО! Ние сме войници и изпълняваме повелята на своето време, тоест на масата хора, които функционират в този отрязък на Времето и Пространството! Обществото ще ни ползва, ако има необходимост от нас, от нашето присъствие! Дори един единствен човек да има необходимост да ни прочете или да чуе мислите ни - това е пак важно за нас - та за този човек ние ставаме част от неговия съкровен свят! Нима е малко това?...
Ще поставя тук една своя импресия, защото топлината, която почувствах от вниманието с което си ме удостоила, Клео, ме тласка неудържимо да напиша нещо, за да овладея вълнението си...
казва се :
цитирай
5. antoan1antoan - Флуидност на абстрактното
02.12.2010 18:26
Аз съм плод на фантазията на Създателя!
Същността ми е една "програма" за реализиране на
виртуални чувства и полети към творчество.
Не съществувам в реала. Аз съм идеалистична и
ефирно-символична флуидност на осъзнатото чувство
на личност, клоняща към краен идеализъм!
В мен се събират и концентрират мечти, концепции,
естетика и любов (абстрактна, чиста, невъзможна в
реалността)... осъществими само между души без тела!
Реалният живот ме интересува дотолкова, доколкото да
"свърже" интернет кабела от доставчика до моята същност,
за да изменя грубата материалност до ефирна чувственост!
Духът ми пътува през Вселената, защото аз желая така!
Свободата е вътре в нас! Никой не може да ни направи
свободни, освен нашия собствен Дух!
Словото е живо и притежава свойството "материализиране"!
цитирай
6. kleopatrasv - 5. antoan1antoan - Флуидност на абстрактното
02.12.2010 22:27
Незнайно как, но моят кабел беше отказал достъпа ми днес във виртуала и изведнъж се включи връзка. Пренася ме в един друг свят, в един мираж от топли усещания за красиви неща. Свободата наистина е в самите нас и колкото и да се чувстваме обвързани, Тя ни позволява да преминаваме безконпромисмо през границите на човешката ни мисъл и да пътуваме във Вселената. Когато изкачим най-високия й връх, обаче няма да намерим нищо друго, освен това което носим със себе си!
Благодаря за удоволствието да посетя и усетя твоят свят, който е много близък на моя самия.
цитирай
7. mileidi46 - Ще се върна пак. . да го прочета. С...
03.12.2010 03:11
Ще се върна пак..да го прочета.Страхотен постинг..
цитирай
8. kleopatrasv - Ще се върна пак. . да го прочета. С...
03.12.2010 11:14
mileidi46 написа:
Ще се върна пак..да го прочета.Страхотен постинг..

Сигурна съм, че ще ти харесат импресиите му, мила! Ето още една:

Жената от виртуала
Полунощ... Фолксвагенът ми спря до сградата, построена съобразно естетичната фантазия на архитекта...
Прозорецът, който светеше на втория етаж, ме хипнотизираше.
"Тя" трябваше да ме очаква... Тайнствената жена, която ми разказа за събитията в живота си след причудливо запознанство в интернет.
После ми прати и снимка. Оттогава сънищата ми се изпълниха с нейното присъствие!
След едномесечна кореспонденция в пощата ми се получи писмо:
- "Ела в полунощ на 18 юни... Имам да ти кажа много неща, спешно е, затова прескачам традиционната първа среща на кафе.Нямам към кого друг да се обърна, а изпитвам известно безпокойство. Моля те, ела!"
Загасих двигателя. Запалих цигара и потънах в мислите си. Тези интернет запознанства... "Тя" вече знаеше много за мен! Умееше да слуша добре...
Дръпнах здраво от цигарата. Познатото усещане от приетия дим ми носеше сигурност и чувство, че не съм сам в тази топла вечер. По главната улица профуча такси, забързано и с ръмжащ мотор, като на първата седалка се мяркаше някаква кукла с руса коса.
Градът функционираше денонощно!
Прозорецът, който ме привличаше, светеше монотонно.Нямаше сенки или движение. Нищо.
Гледайки масивната врата, съобразих, че в писмото нямаше обяснения как ще я отворя.
"Време е - казах си... - Трябва да се качиш все пак!"
Отворих вратата на колата и стъпих на тротоара. Традиционните механични действия по заключването на автомобила - играта с дистанционното. Щракването отекна в мислите ми.
Вход. Вторият звънец показващ името: Анна!
"Още не са изпотрошени..." Мисълта ми визираше полезните бутони на новата кооперация.
Натиснах... Анна!
Никакъв отговор! Няма го познатото звучене на домофона, нито се задейства механиката на входната врата.
GSM-a!... Разбира се, че ще опитам това!
"Сименсът" ми, модел S-65, светна услужливо с познатата ми цветност.
0896... Сигнал...
След много повторения сигналът се изкриви в гадния звук на нереализиран разговор.
- "Защо ли ги измислят такива нехармонични?" - чух въпроса си, но мисълта ми бе другаде. "Може би е заспала?"
Мъж и жена, изглеждащи семейство, изникнаха неочаквано и прекъснаха идващото на скорост притеснение.
- Нали е в теб ключа, мила? - Каза мъжът.
- Да! Ето! - Отговори вероятната съпруга.
Входната врата се отвори.
- Нямам ключ... - усмихнах се виновно и влязох със семейството в блока.
- Случва се, чух отговор - на кой етаж отивате?
- На втория - при Анна.
- Познаваме я, въпреки че всички сме нови тук. - каза мъжът.
- Благодаря, отвърнах - и се запътих към стълбите, докато семейството се насочваше към асансьора.
Врата с номер 27...
Табелка с име: Анна Христова.
- "А сега какво?" Натиснах бутона на звънеца... Един път... отново... отново...
Никакъв отговор...
Неволно инстинктивно хванах и натиснах дръжката на вратата.
Тя се отвори! Не беше заключено!
Сърцето ми започна да удря по начин, който винаги предвещаваше събития и конфликти, странно съчетани...
Коридорът на апартамента светеше. Влязох и затворих външната врата след себе си. Продължих напред. Голяма кухня, която също беше осветена. Видях красиво подредена маса. Бутилка шампанско, поставена в кофичка с лед. Чинии и прибори за хранене бяха подредени като за интимна приятелска вечеря.
- Ана? - чух собствения си глас - тук ли си? Нямаше отговор. Огледах се. Всичко в този апартамент беше направено и подредено с много вкус. Имаше телевизор с голям екран и музикална уредба с компактдиск плеър. Реших да почакам.
- Какво пък, казах си, може да е отишла до някоя съседка. От възможността да гледам телевизия с безкрайните реклами в нея или да пусна музика, избрах второто. Натиснах бутона на плеъра, доверявайки се на избора на Ана. Дискът се завъртя и съзнанието ми бе погалено от приятното звучене на среднощен джаз, изпълняван от пиано, контрабас и барабани. И музиката беше избрана от познавач! Инструменталните композиции са прекрасно средство за фон на един приятелски разговор, а и просто за релаксация, както в настоящия момент. Отпуснах се на мекия кожен диван до уредбата и запалих цигара. Загасих осветлението и дръпнах пердетата на прозореца, който гледаше към улицата. Колите се движеха, хвърляйки дългите си светлини, които осветяваха реалността пред тях. Нощният живот! Красив и мамещ, когато го наблюдаващ от разстояние и зловещ и брутален понякога, ако си в него...
Цигарата догаряше, затова я натиснах в удобния, голям пепелник. Клепачите ми натежаха, затворих очи и се заслушах в музикалната импровизация.
- Стефане! Добре дошъл! - чух гласа на Ана някъде в съня си. Познатият от "скайпа" глас! Не смеех да отворя очите си. Ще видя ли лицето от снимката? Толкова разминавания се получават при интернетското общуване! Всички се представят за красавици, когато се осъществява контакт... Ами да! Погледнете анонсите на кандидатките за запознанства - все чаровни, единствени, неповторими и интелигентни, честни, измамени от партньора и излъгани от съдбата! И винаги питат какво работиш, искат снимка, но тяхната оставят за после! Веднъж се пошегувах с една жена, с която вече имахме чат, нещата вървяха добре, докато не казах, че работя като продавач в магазин за един лев... Господи, тази жена така и не ми се обади повече!! Затова сега ще побързам да кажа истината, че съм брокер във фирма за недвижими имоти! Не мога да си позволя подобни шеги с Ана!
Отворих очи! Пред мен стоеше жена с чара на Мерилин Монро! Имаше черна коса и красиви сини очи! Беше много по-красива от снимката, която ми беше пратила!
Странно впечатление правеше обаче бялата престилка, в която беше облечена.
- Идвам от болницата, имах спешно повикване - каза Ана, сякаш прочела мислите ми.
Подаде ми ръка, а аз се изправих пред нея, бяхме подходящи на ръст!
- Да се запознаем сега, вече на живо, усмихна се жената пред мен.
Анна Христова - професия хирург!
- Приятно ми е! Стефан Георгиев - брокер недвижими имоти, отвърнах в същия стил.
- Е... Да сядаме на масата - каза Ана. - Какво ще пийнем за начало? Предлагам ракия, водка или коняк.
- Отлично - казах. Ще пия каквото ти избереш.
- Имам отлична домашна гроздова - усмихна се Ана, докато сваляше бялата престилка. - Ще ме почерпиш ли една цигара, защото свърших моите?...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleopatrasv
Категория: Поезия
Прочетен: 3905739
Постинги: 833
Коментари: 65535
Гласове: 115117
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31