За Люлин винаги се е говорило с насмешка – като са седми по големина град, като за предградие, като за периферия. Но има нещо по което Люлин съвсем не е периферен и това е културният живот. Защото в Люлин има училища ,читалища, църкви колкото в средностатистически бивш окръжен град. И има традиции да се живее по законите на красотата не само по празници, а ежедневно.

На всеки две седмици в културния център отваря врати Люлинския поетичен салон, ръководен от поета Димитър Милов. Почти със същата честота са концертите на тукашни групи и гостуващи музиканти. Всеки месец в голямата зала се открива изложба на известен или млад току що прохождащ художник.

Отива си и 2014 година. За пореден и път в салона е светло и цветно. Защото се състои голямото коледно четене. Повечето поети са с местожителство Люлин и това съвсем не е случайно. Но има и гости, които пътуват от далеч за среща със словото. И ако някой си мисли „е, какви ти поети – сами си пишат стиховете, сами си ги четат, сами си ги слушат, че си и ръкопляскат” – наемам се да го опровергая. Защото тук идват хора, които са изкушени не от писането, а от общуването със словото – истински слушатели и читатели. И защото има такива, които вместо да прочетем последното си „творение” винаги споделяме какво ново открихме и какво прочетохме след миналата среща.

За коледното настроение тази вечер допринася инициативата на Евелина Тодорова и група участници – да съберем и дарим на библиотеката свои книги. Свои – купувани през годините и досега притежание на личните ни библиотеки. Не графомански пориви. Книги, които ще са достояние на децата и въобще на всички жители на квартала.

Целият културен център е преобразен. Седмица по-рано тук е открита юбилейна изложба "60 години творческа дейност" на художника Никифор Костадинов. Картините му насищат пространството с българска история, бит, култура, с епични и лирични сцени от живота на велики владетели от далечното минало, будители, революционери и стигат до обикновения, селски човек, борещ се за хляба си. За него казват, че е автор с богата творческа биография и мощна четка, живите образи на монументалните му произведения от стените на редица учебни заведения в България възпитават и до днес децата в познаване историята ни и обич към родината. Художникът е почетен жител на район Люлин.

И може пак да си говорим на бира за центъра и периферията.