Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2011 20:24 - За Ботевата чета
Автор: kleopatrasv Категория: История   
Прочетен: 51345 Коментари: 80 Гласове:
83

Последна промяна: 04.06.2011 12:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Точният брой на участниците в четата на Христо Ботев е 208.

Щаб на четата:
1. Христо  Ботев-Калофер, войвода
2. Перо Симеонов-Велес, втори войвода
3. Никола Войновски-с.Бойновци, Габровско, военен командир
4. Георги Апостолов-Стара Загора, секретар
5. Димитър Икономов-Троян, секретар
6. Спас Соколов-Тулча
7. Сава Катрафилов-Елена
8. Никола Обретенов-Русе
9. Петър Ванков-Свищов
10.Георги Матев-Свищов
11.Петър Йорданов-Велико Търново
12.Давид Тодоров-Враца
13.Никола Симов,"Куруто"- Търговище, знаменосец
14.Димитър Стефанов, "Казака"-Сливен, втори знаменосец
15.Атанас Джумалиев "Куруто"-Севлиево, трети знаменосец
16.Хаджи Георги Найденов, "Граблаша"-Тулча, четвърти знаменосец
17.Коста Апостолов-Свищов, касиер
18.Марин Арнаудов, "Ченгели"-Шумен, тръбач
19.Княз Арует Загрин, Курландия, Латвия
СЪСТАВ НА ЧЕТАТА
20.Александър Чендов-село Герговец, Сливенско
21.Атанас Хитров, "Станю"-Ловеч
22. Ангел Велев-Карлово
23. Ангел Коджабашев-Панагюрище
24.Ангел Ковачов-село Казъл Мурад, Разградско
25.Андон Куков-Охрид
26.Антон Ивано-колиби Колишарци, Габровско
27.Антон Танасов-Призрен
28.Антон Страхилов, "Черногореца"-Подгорица,Черна гора
29.Атанас Алексиев-Свищов
30.Атанас Гецов-село Радиново, Пловдивско
31.Атанас Димитров, "Книжаря"-Горна Оряховица
32.Атанас Попрафилов, "Мощито"-Шумен
33.Атанас Чартазанов, "Брадата"-Горна Оряховица
34.Атанас Свещаров-село Горно Броди, Серско
35.Атанас Петров, "Самоковлията"-Самоков
36.Атанас Иванчев Горов-Пещера
37.Бенчо Николов, "Хаджията"-Плевен
38.Бойко Толинов-Копривщица
39.Васил Георгиев, "Троенчето"-колиби Орешака, Троянско
40.Васил Иванов-Враца
41.Васил Георгов, "Феса"-Велико Търново
42.Васил Кънчев, "Хекимина"-Сопот
43.Васил Рибаров-Тетевен
44.Васил Кировски-село Микре, Ловешко
45.Васил Стоянов-Троянски колиби
46.Васил Христов-Велико Търново
47.Васил Вълков-село Бутан, Врачанско
48.Владимир Върбанов-Мачин, Добруджа
49.Вълчо Андов-Велес
50.Върбан Георгиев-Русе
51.Ганчо Атанасов-Габрово
52.Георги Кръстев Пиричнев-Карлово
53.Георги Алексиев-Свищов
54.Георги Катарджийски-Оряхово
55.Георги Стойков, "Пауна"-Самоков
56.Георги Серяков, "Гийо"-Троян
57.Гюро Начевски, "Върли Гюро"-село Кочмаларе /днешно Отец Паисиево/, Пловдивско
58.Григор Темелков, "Мацини", село Добринище, Разложко
59.Дако Вутков-село Гложене, Ловешко
60.Данаил Драганов-Ловеч
61.Данчо Русинов-село Ловни дол, Севлиевско
62.Димитър Генчев, "Мичо"-село Бяла черква, Павликенско
63.Димитър Багрянов-село Стоевци, Габровско
64.Димитър Йорданов-село Равне, Търновско
65. Димитър Пантов-Габрово
66.Димитър Ганчев-Сливен
67.Димитър Кючуков, "Малкия", Криворечна паланка
68.Димитър Николов, "Дишлията"-Сливен
69.Димитър Йорданов-село Равна, Годечко
70.Димитър Запрянов-село Кайматлий /днешно Ценово/, Старозагорско
71.Димитър Коленцов, "Митьо Коляка", село Мирково, Пирдопско
72.Димитър Пенев-село Волуяк, Софийско
73.Димитър Векилов-Копривщица
74.Димитър Тодоров, "Димитрото", колиби Нова махала, Габровско
75.Димитър Любенов-Берковица
76.Димитър Ночев, "Чизмаря"-Пирдоп
77.Димо Аджаров-Калофер
78.Димо Пенев, "Чобана", село Атмаджа, Силистренско
79.Дичо Кътовски-село Бутан, Врачанско
80.Драган Йотов-село Разлив, Правец
81.Досю Ковачев-Дряново
82.Иван Маринов, "Юзбашията", село Отец Паисиево, Пловдивско
83.Иван Попов-Калофер
84.Иван Димов, "Кожухарчето"-село Карагеоргиево, Бургаско
85.Коджа Иван Моканеца-неизвестно, Добруджанския край
86.Иван Неделчев-Панагюрище
87.Иван Николов, "Малък Иван"-неизвестно, Силистренско
88.Иван Стойков Унгаров-Сопот
89.Иван Тонев-Тетевен
90.Иван Христов, "Ванката", село Владимирово, Добруджа
91.Иван Цанев-Тетевен
92.Иваница Данчев-Свищов
93.Илия Спасов, "Илин"-Карлово
94.Илия Божков, "Чобана"-село Кара Омур/ днешно село Смилец/, Силистренско
95.Илия Пандурски, "Бейчето", Гложене
96.Илия Джагаров-село Локорско, Софийско
97.Илия Тодоров, "Хициолу"-Ловеч
98.Йордан Петков-село Капитаново, Търновско
99.Йовчо Петров-Котел
100.Йордан Йорданов, "Инджето"-Велико Търново
101.Йордан Кършовски-Елена
102.Кирил Ботйов-Калофер
103.Киро Киселски-Велико Търново
104.Кольо Пенков-село Крамолин, Габровско
105.Кольо Радев, "Черкеза", село Бяла черква, Търновско
106.Кольо Семов, "Хъша"-село Микре, Ловешко
107.Коста Попов, "Крачун", село Крушовене, Плевенско
108.Хаджи Костадин Попдимитров-Сливен
109.Кръско Петков-село Крета, Врачанско
110.Кръстю Андреев-Карлово
111.Курти Божков, "Чобана"-село Кара Омур, /днешно село Смилец/, Силистренско
112.Кънчо Скорчев-село Скорците, Тревненско
113.Марин Петков, "Тутната"-Тетевен
114.Марко Атанасов-Браила, Румъния
115.Марко Бошнаков, "Печеняка"-Враца
116.Марко Иванов, "Шилото"-Сливен
117.Мито Цветков Бакалбашийски-Враца
118.Михаил Петров-Браила, Румъния
119.Михаил Каназирски, Болград, Бесарабия
120.Мико Соларски-селоСкравена, Ботевградско
121.Младен Павлов, "Козлодуйско даскалче"-Видин
122.Младен Тричков-село Барие чифлик, Пирдопско
123.Неделчо Кайков-село Крамолин, Севлиевско
124.Неделчо Цанев-Сухин дол
125.Нено Ладжов-село Смолско, Златишко
126.Нено Стоянов, "Калъч Нено", колиби Златевци, Габровско
127.Никола Богданов-село Сопот, Ловешко
128.Никола Минков-село Горна Кремена, Врачанско
129.Никола Димитров-село Бяла черква, Ловешко
130.Никола Иванов, "Търновлията"-Велико Търново
131.Никола Иванов, "Бучакчи"-Габрово
132.Никола Кючуков-Сливен
133.Никола Астърджиев-Ловеч
134.Никола Стоянов-село Руска Бяла, Врачанско
135.Никола Попов-Калофер
136.Никола Лилов-Калофер
137.Никола Стоянов, "Хаджията"-село Куцина, Търновско
138.Пандели Стоянов-Видин
139.Пенко Гачев-село Микре, Ловешко
140.Пенко Симов, "Домну Пенко"-село Българене, Ловешко
141.Пенко Стелкин-Калофер
142.Пенко Стаменов-село Мирково, Пирдопско
143.Пенчо Атанасов, "Лисицата"-Ловеч
144.Пенчо Боев-село Микре, Ловешко
145.Пеньо Момчев, село Осмо Калугерово, Ловешко
146.Пенчо Ралински-село Бели Осъм, Троянско
147.Петко Енчов-Лясковец
148.Петко Мачев-Троянски колиби
149.Петър Семов-село Бутан, Врачанско
150.Петър Джорджев-Битоля
151.Петър Дюкмежиев-Карлово
152.Петър Иванов, "Инджето"-Ловеч
153.Петър Кунчев, "Левски", Карлово
154.Хаджи Петър Берковски-Берковица
155.Петър Фитовски-Котел
156.Петър Хашнов, "Инджето"-Ловеч
157.Петър Паскалев-село Глушник, Сливенско
158.Прокопи Дянков-Свищов
159.Ради Белев, "Бошнака"-село Двор, Босна и Херцеговина
160.Руско Робов-Котел
161.Сава Букурешлиев-село Плевня, Драмско
162.Савво Вълчовски-село Драшан, Врачанско
163.Сава Панчев-Тетевен
164.Сава Раженов-Тетевен
165.Сава Пенев-Велико Търново
166.Саво Петров-Враца
167.Слав Марков-Тетевен
168.Стайко Славчев-Дряново
169.Станчо Василев-Тетевен
170.Стамен Шунелски-село Бутан, Врачанско
171.Стефан Газибаров-Сливен
172.Стефан Димитров-село Басарбово, Русенско
173.Стефанаки Минчев-Карлово
174.Стефанаки Савов-Враца
175.Стойко Колев, "Фучеджи"-Тулча
176.Стою Петров-Лозенград
177.Стоян Карастоилов, "Стоян войвода"-Якоруда
178.Стоян Войвода-Стара Загора
179.Стоян Господински, "Николич", село Българене, Ловешко
180.Тинко Костов-Карлово
181.Тодор Илиев-село Върбово, Белоградчишко
182.Тодор Стойков, "Тодорика", Ловеч
183.Тодор Кирков-Сопот
184.Тодор Минков, "Саранки"-село Долно Сахране, Казанлъшко
185.Тодор Тодоров-София
186.Тодор Стойков-село Микре, Ловешко
187.Тодор Симеонов Пиринчев-Неврокоп/днешно Гоце Делчев/
188.Тодор Христов, "Княза"-Битоля
189.Тодор Данкин, "Яврията"-Враца
190.Тончо Кунчев-Тетевен
191.Хицо Нечев-Ловеч
192.Христо Аврамов, "Арнаутина"-Тетово
193. Христо Бръмбаров-Етрополе
194.Христо Данчев-Тетевен
195.Христо Иванов, "Калкандели"-село Калкан дере, Тетовско
196.Христо Дипчиков-неизвестно, Севлиевско
197.Христо Хаджикирков, "Тачо"-Сопот
198.Христо Лазаров-село Добринище, Разложко
199.Христо Гадевски-Троян
200.Христо Ганковски-село Орешака, Троянско
201.Христо Клинков, Етрополе
202.Христо Моцев, Етрополе
203.Христо Тодоров-Калофер
204. Цанко Минков-село Турия, Казанлъшко
205. Цаню Каролев, "Дабчето"-Габрово
206.Черню Неделев-село Мирково, Пирдопоско
207.Янко
Атанасов-Неврокоп
208.Янко Сидеров-село Арбанаси, Търновско
....... Спас Влайчев- /предложен за вписване от
Спас Гърневски. borjanmljakov  /

Поклон пред паметта на героите!
Стихове / личен архив/ :



Гласувай:
84
1




Следващ постинг
Предишен постинг

1. babaelenica - Поклон!
02.06.2011 20:29
За хората, дали живота си за Свободата.
Да не ги забравяме!
Да не забравяме и Свободата!
цитирай
2. kleopatrasv - За хората, дали живота си за Своб...
02.06.2011 20:34
babaelenica написа:
За хората, дали живота си за Свободата.
Да не ги забравяме!
Да не забравяме и Свободата!

Малко знаем за живота им, Еленице!Ето един наш съгражданин.
Иваница Данчев Данчев
Роден през 1850 г. в гр. Свищов. Участвал в Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов. В края на 1875 г. Иваница Данчев и Мито Цвятков от Враца купили на кредит голямо количество лой, която продали във Влашко. С парите закупили пушки и револвери за Ботйовите въстаници.След боя на Милин камък Иваница Данчев заедно с брата на Христо Ботйов Кирил се отделили от дружината. Двамата били заловени в Лом. Иваница Данчев бил осъден на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (Мала Азия). След Освобождението бил съдия в Тутракан, Шумен и Варна. През 1878 г. публикувал спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие "Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878", издадени в Свищов. Умира във Варна на 1 октомври 1912 г.



цитирай
3. bven - Клео, чудесно е, че си дала имената на тези герои!
02.06.2011 21:03
Дано повече хора четат и знаят своята история. Че без история няма надежда, няма гордост, няма живот!
Поклон!
цитирай
4. sparotok - !
02.06.2011 21:04
Клео, чест ти прави, че публикуваш този списък с истински родолюбци! Ботев безспорно е най-ярката личност от всички тях, но това не ни дава право да забравяме хората дръзнали да се изправят срещу една страшна империя и да леят кръв за свободата на народа си! Благодаря ти, че ни напомни за тях!

Поздрави!
цитирай
5. kleopatrasv - Дано повече хора четат и знаят св...
02.06.2011 21:12
bven написа:
Дано повече хора четат и знаят своята история. Че без история няма надежда, няма гордост, няма живот!
Поклон!

Днес да сведем очи и се поклоним. Много малко хора знаят и за историята на четата, но тук в този пост използвам да представя свищовлиите.

Прокопи Алексиев Дянков
от Свищов. Роден е през 1851 г. Качва се на парахода "Радецки" на 16 май в 9,30 ч от скелетo на Бекет. При оттеглянето от бойното поле, докато се лута из Балкана, намира убежище в една пещера, но овчарчето, което изпратил за храна, го предава. Прокопи Дянков е от подсъдимите на първия русенски процес, където е оскъден на доживотни окови.

цитирай
6. kleopatrasv - Клео, чест ти прави, че публикуваш ...
02.06.2011 21:18
sparotok написа:
Клео, чест ти прави, че публикуваш този списък с истински родолюбци! Ботев безспорно е най-ярката личност от всички тях, но това не ни дава право да забравяме хората дръзнали да се изправят срещу една страшна империя и да леят кръв за свободата на народа си! Благодаря ти, че ни напомни за тях!

Поздрави!

Безспорно Ботев е най-ярката личност, sparotok! Всеки от останалите участници е не по-малко допринесъл за създаването на четата. Ето любопитни подробности за някои от тях:
Хаджи Георги Найденов - Гръблаша
от Тулча, четвърти знаменосец, донесъл на "Радецки" собствено знаме. Пряпорецът, донесен от него, е различен по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък
- Димитър Стефанов - Казака
от Сливен, втори знаменосец. Присъединява се към четата от Турну Магуреле. Воеводата му поверява знамето след раняването на Никола Симов - Куруто. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица.Лобното място на Казака е до Кремиковския манастир
цитирай
7. kleopatrasv - Никола Тихов ОбретеновСинът на ...
02.06.2011 21:30
Никола Тихов Обретенов
Синът на баба Тонка, както се знае, също е бил член на щаба на Ботйовата дружина. Роден е през 1848 г. в Русе. Никола Обретенов заедно с баща си и братята си Ангел и Петър -участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, е живял в Тулча.


Кирил Ботйов
от Калофер, брат на войводата. Роден през 1856 г. Баща му Ботьо Петков го насочва към учителската професия. През съдбовната 1876 г. Кирил се включва в четата на брат си. Запазена е телеграма от Христо до Кирил, от която ясно личи общият замисъл на братята и уговорката им по отпътуването. Кирил участва в сраженията до Веслец, след което е заловен и съден. Заточен е в крепостта Сен Жан д'Акр до Санстефанския мир
цитирай
8. kleopatrasv - Колъо Радев - Черкеза от с. Бяла ...
02.06.2011 21:34
Колъо Радев - Черкеза
от с. Бяла черква, Търновско. Прозвището си получава след убийството на двама черкези. Черкезите са били особено жестоки мародери в турската войска. След 20 май 1876 г. Кольо се оттегля в Балкана, заловен е, но по пътя успява да избяга. Едва спасил живота си, той се записва в опълчението и е преводач в частта на ген. Драгомиров. С нея на 2 юни 1877 г. влиза във Велико Търново.

Владимир Друмев Върбанов
от гр. Мачин. Роден е около 1856 г. Той е един от най-младите участници в Ботйовата дружина. . Владимир Друмев е заловен с групата на Димитър Икономов край с. Литаково, Ботевградско, на 27 май 1876 г. и откаран в софийския затвор. Бил е осъден, но след това амнистиран. Той се върнал в гр. Мачин и веднага започнал с подготовката на чета от доброволци, която да участва в Сръбско-турската война през юни 1876 г. За съжаление отново е арестуван от турските власти и след застъпничеството на известния Димитраки бей е освободен

цитирай
9. magnoliya - ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ИМ!
02.06.2011 21:46
Поклон пред паметта на героите, дали живота си за свободата на България!
цитирай
10. aqualia - Иваница Данчев е дядо на първия съпруг на майка ми...
02.06.2011 21:48
Иваница Данчев е дядо на първия съпруг на майка ми... За него потомците му винаги говореха с много силно възхищение... Поклон пред паметта не всички загинали...за свободата. Днес сирената и намери на площад "Света Неделя", в центъра на София, всички замръзнаха, настана такава невидяна тишина... Поклон!
цитирай
11. kleopatrasv - Поклон пред паметта на героите, ...
02.06.2011 22:03
magnoliya написа:
Поклон пред паметта на героите, дали живота си за свободата на България!

Да им отдадем почит, magnoliya! И ако някой знае биографични данни за някой от тези четници -може да се включи. Аз използвам коментарите да допълня информацията за тях, събрана на едно място.
Саво Петров
Саво Петров е роден през 1837г. във Враца в семейството на Гена Савова и Петър Бояджиев. По занаятие е земевладелец и търговец. Саво Петров участва във всички сражения от Козлодуй до Милин Камък, където намира смъртта си. .


Йордан П. Христов Кършовски
Роден в гр. Елена през 1846 г. Той е от прочутото революционно семейство Кършовски. Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство...

цитирай
12. kleopatrasv - Иваница Данчев е дядо на първия с...
02.06.2011 22:06
aqualia написа:
Иваница Данчев е дядо на първия съпруг на майка ми... За него потомците му винаги говореха с много силно възхищение... Поклон пред паметта не всички загинали...за свободата. Днес сирената и намери на площад "Света Неделя", в центъра на София, всички замръзнаха, настана такава невидяна тишина... Поклон!

Много интересна информация,aqualia...,а това значи ли, че ти си негова потомка?

Ето информация за още един четник:

Илия Лазаров Джагаров
от с. Локорско, Софийско. Работи в София като занаятчия - тъкач на чулове и майстор на самари. Той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Апостола от мястото на обесването до черквата "Св. Петка
цитирай
13. yuliya2006 - Гибелта на Ботев Вестник &q...
02.06.2011 22:41
Гибелта на Ботев

Вестник "Култура" - www.kultura.bg
... Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.

За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия.
Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.
Героите се раждат от абсурда.
---
Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.

Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там...
... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени.
Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.
(Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.)
Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.
Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.
Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.
Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.
Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.)
Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води?
Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт.
Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛
След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват.
Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.
Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало.
На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.
Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва.
‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите.
Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее:
‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)

---
... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?

С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛

---
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...

Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.

В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.

За какво говори това?

(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.

Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка.
Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛

---
... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.

‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на...
Всъщност, има ли значение на кого?
По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?



Христо Нанев
цитирай
14. kleopatrasv - Марин Петков - Тутната от Тете...
02.06.2011 22:58
Марин Петков - Тутната
от Тетевен. Роден е през 1862 г. След слизането на Козлодуй Марин участва в боя при село Баница, а по-късно и в сраженията на 19, 20 и 21 май. На процеса в Русе Марин е осъден на доживотни окови, като излежава присъдата си в крепостта Сен Жан д'Акр
цитирай
15. alhimik1 - Клеопатраси...удовлствието е мое, мила...:)))
02.06.2011 22:59
истина ти казвам...лека нощ!
Док
цитирай
16. kleopatrasv - Джу, мистерия е все още къде е прострелян Ботев..
02.06.2011 23:06
Георги Тахов

"Къде е ударен Ботйов?"

Или изстрелите са били два...

Ако в Ботйов е стреляно два пъти – в гърдите, както твърди Никола Обретенов, и в челото, както свидетелстват повечето от четниците, екзекуцията не би могла да бъде "случайна". При първия изстрел Христо Ботйов би трябвало да се повали незабавно, без значение дали той е ударен в сърцето или в челото. Следователно вторият изстрел е даден от упор, когато е рухнал на земята. Мнение по тези обстоятелства даде и полк. Никола В. Попов от Националния институт по криминалистика:

"При изстрел в черепа, слепоочието или челната част и при изстрел в корпоралната област, и по-точно в сърцето, тялото моментално прекъсва жизнената си дейност и изгубва контрол, тъй като неминуемо настъпва екзитус (смърт). При това положение простреляният не би могъл да се задържи прав по никакви физически закони. Ако трупът е обстрелян с два изстрела – в челото и сърцето, това едва ли е станало едновременно, тъй като още при първия изстрел простреляният би трябвало да е паднал на земята. Заключението е, че след рухването му в него отново, за втори пореден път е стреляно."

Известно е, че в науката всеки един довод би могъл да се обори само с друг казус. Никола Обретенов иска да ни внуши, че след изстрела в сърцето, той и Георги Апостолов били поели тялото на простреляния Ботйов. Нека се върнем на думите му: "В същия момент изгърмя пушка, Ботйов падна на гърба си, поддържан от двете страни от мен и Апостолов, пронизан в сърцето от куршума" (Н. Обретенов. Спомени... С., 1970, с.297).

Остава съмнението, че е прострелян и в главата. Как би могло да стане това без втори изстрел – от упор?!

При положение, че изстрелите са два, твърдението за изстрел "от храстите" е неубедително. Ясно е всъщност, че става дума за екзекуция, за два поредни изстрела. Истината е, че първият куршум незабавно предизвиква екзитус и той несъмнено е отправен от Войновски, а вторият изстрел е от някой около Ботйов и това е Обретенов. За пред "своите" Никола Обретенов може да е търсил довод, че Ботйов така и така е прострелян и не бива да се измъчва. Никола Войновски, потресен от деянието си, вероятно не е останал на лобното място и незабавно е хукнал към откъснатия вече от четата отряд. При Ботйов остава Обретенов – да се изземат вещите на убития и по възможност да се покрие, за да не може скоро да бъде разпознат. Приказките за тежкото изживяване на гибелта от негова страна са естествени. Този акт ще го преследва до гроба – зловещ и престъпен по същност. Една сентенция гласи, че престъпниците обикновено живеят дълго, за да изкупват греховете си. И той наистина живее до дълбока старост, безпокоен непрекъснато от въпроса: "Кой уби Христо Ботйов?!!". И е търсил обективни и субективни доводи.

Това, че картата е била пронизана от куршум, е било доказателство за неговото становище, за спонтанно съчинената му версия. Тя го превръща в своеобразен летописец на Ботйовата епопея – гонел го е страхът някой да не надделее в доказване на истината, в оспорване на онова, което вече е казал. В напреднала възраст се вдига да повтори пътя си към Йолковица, за да помогне за установяване на лобното място. Жестоко е да се спомене, че стара истина е, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. Откровено казано, неговата драма не е по-малка от тази на Христо Ботйов, както спомена в един разговор Владимир Свинтила: "По същността си тя е Шекспировска драма! Обретенов многократно е съпреживял този момент, без да може да се освободи както от картината на поваления труп, така и от видението на окървавеното чело, в което не би могъл да стреля друг при втория изстрел, освен той."

Разделението на мненията – в сърцето или в челото е убит войводата – започват още непосредствено след екзекуцията и малко след изоставянето на трупа на лобното място. Тези, които са между очевидците на разстрела, отбелязват изстрела в сърцето. Давайки си клетва да мълчат, те не могат да приемат, че екзекуцията е със съекзекутори, т.е., че съществува и изстрел в главата. Не е било възможно да заровят трупа – покриват го с клони, и то шипки, т.е. с трънак, който някой едва ли би се заел да разплита. Четниците научават за гибелта и някои от тях минават след Обретенов и приятелите му през лобното място. Виждат простреляното чело, проронват сълзи и отминават. Малцина са могли да допуснат, че Ботйов е бил убит "от свои", за да търсят доказателства. По-късно ще им се обяснява, че няма изстрел в главата; че кръвта там е, "защото са изваждали трупа и кръвта се е стекла към лицето". Трудно е можел някой да се върне и да провери. А че не са свидетели само Обретенов и останалите му другари, за това свидетелства изявлението на члена на щаба Димитър Икономов. Научавайки, че Ботйов е убит, той се е считал длъжен да се озове на лобното място. В "Материали за Хр. Ботевата чета" (1926), издадени от брат му Пенчо Икономов, на стр. 33 революционерът и другарят на Ботйов дава следните подробности:

"Като гръмнат останах, като научих, че воеводата Ботйов е паднал убит. Отидох на лобното място и сварих го в предсмъртна агония. От други узнах как е станала тази печална случка: като изсвирила тръба в лагера на турците, Ботйов полюбопитствал да види, ала в този момент пукнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му, той паднал на земята и вече нищо не продумал. Алена кръв шуртела от раната му. Дълго време не можехме да се бавим на това опасно място..."
цитирай
17. kleopatrasv - И още Джу-
02.06.2011 23:10
Димитър Икономов признава, че от други узнал "как е убит", но много ясно свидетелства: "Един куршум се забил в челото му" (с.33). Най-малко Димитър Икономов би си съчинявал версии къде е бил ударен Ботйов. "Алена кръв шуртеше от раната", свидетелства той (с.33). Става дума за рана и всякакви приумици, че трупът бил навеждан и кръвта от областта на сърцето "отишла чак до челото", звучат нелепо.

Нещо повече, Димитър Икономов твърди, че когато пристига на лобното място, заварва Ботйов все още в агония. Много по-късно пристига четникът Цанко Минков. В "Какво разказва един жив Ботйов четник. (Принос към миналото ни)" (1935) той отбелязва, че всякакви признаци на живот при войводата са угаснали, но се е говорело, че е прострелян: "Ботйов, Ботйов е ранен!" – се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение. И, наистина, милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята. Сякаш от дни убит. Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело и пръснал черепа на части. Горкият! Колко съкрушителен е бил ударът, че в предсмъртната минута не е могла да се отекне ни дума от сладкодумната му уста – "тази уста, която никога не преставаше да говори", както каза Захари Стоянов. Нито най-сетне – последно сбогом от вярна дружина или прошка от майка мила (...). Четата остана без водител – без душа" (с.20).

цитирай
18. radostinsv - Според теб Н.Обретенов казва ли истината?
02.06.2011 23:18
Известно е, че в науката всеки един довод би могъл да се обори само с друг казус. Никола Обретенов иска да ни внуши, че след изстрела в сърцето, той и Георги Апостолов били поели тялото на простреляния Ботйов. Нека се върнем на думите му: "В същия момент изгърмя пушка, Ботйов падна на гърба си, поддържан от двете страни от мен и Апостолов, пронизан в сърцето от куршума"
(Н. Обретенов. Спомени... С., 1970, с.297).
цитирай
19. radostinsv - "При изстрел в черепа, сле...
02.06.2011 23:20
"При изстрел в черепа, слепоочието или челната част и при изстрел в корпоралната област, и по-точно в сърцето, тялото моментално прекъсва жизнената си дейност и изгубва контрол, тъй като неминуемо настъпва екзитус (смърт). При това положение простреляният не би могъл да се задържи прав по никакви физически закони. Ако трупът е обстрелян с два изстрела – в челото и сърцето, това едва ли е станало едновременно, тъй като още при първия изстрел простреляният би трябвало да е паднал на земята. Заключението е, че след рухването му в него отново, за втори пореден път е стреляно."
Кой стреля?

цитирай
20. kleopatrasv - истина ти казвам. . . лека нощ! ...
02.06.2011 23:28
alhimik1 написа:
истина ти казвам...лека нощ!
Док

Лека и спокойна да ти е, Док!
цитирай
21. kleopatrasv - "При изстрел в черепа, сле...
02.06.2011 23:34
radostinsv написа:
"При изстрел в черепа, слепоочието или челната част и при изстрел в корпоралната област, и по-точно в сърцето, тялото моментално прекъсва жизнената си дейност и изгубва контрол, тъй като неминуемо настъпва екзитус (смърт). При това положение простреляният не би могъл да се задържи прав по никакви физически закони. Ако трупът е обстрелян с два изстрела – в челото и сърцето, това едва ли е станало едновременно, тъй като още при първия изстрел простреляният би трябвало да е паднал на земята. Заключението е, че след рухването му в него отново, за втори пореден път е стреляно."
Кой стреля?



Радостине, има си специалисти за тези неща. Толкова години са минали и не са стигналхи да еднодушно мнение. Г.Тахов, май добре ги оборва. И според мен единия куршум е турски, другите...не са.
цитирай
22. kleopatrasv - Известно е, че в науката всеки един ...
02.06.2011 23:45
radostinsv написа:
Известно е, че в науката всеки един довод би могъл да се обори само с друг казус. Никола Обретенов иска да ни внуши, че след изстрела в сърцето, той и Георги Апостолов били поели тялото на простреляния Ботйов. Нека се върнем на думите му: "В същия момент изгърмя пушка, Ботйов падна на гърба си, поддържан от двете страни от мен и Апостолов, пронизан в сърцето от куршума"
(Н. Обретенов. Спомени... С., 1970, с.297).


В "Спомени по българските въстания" Обретенов косвено потвърждава тази теза, като твърди, че Ботев е убит от неприятелски куршум. Това, което премълчава, е че куршумът е български).
цитирай
23. анонимен - Много ме удиви един факт -
03.06.2011 00:16
само двама души от Калофер е имало в четата. Коя ли ще да е причината??
Много полезна информация!!
цитирай
24. kleopatrasv - само двама души от Калофер е имало в ...
03.06.2011 00:25
poligor написа:
само двама души от Калофер е имало в четата. Коя ли ще да е причината??
Много полезна информация!!

Инстинкт! Ами, поднеси ни я, де!
цитирай
25. stela50 - Колко силно отекват имената в сърцата ...Поздрави ,Клео .
03.06.2011 00:36
Трябва да се четат и помнят тези имена ,сътворили с кръвта си историята ,
да помним миналото си и вечния порив към свобода ...
Поклон пред паметта не всички загинали за свободата на България !
Без история няма надежда ,няма живот ,няма бъдеще ...
Благодаря за този постинг , Прекрасна !
цитирай
26. kleopatrasv - Трябва да се четат и помнят тези и...
03.06.2011 08:46
stela50 написа:
Трябва да се четат и помнят тези имена ,сътворили с кръвта си историята ,
да помним миналото си и вечния порив към свобода ...
Поклон пред паметта не всички загинали за свободата на България !
Без история няма надежда ,няма живот ,няма бъдеще ...
Благодаря за този постинг , Прекрасна !

Българския дух е бил винаги непреклонен и винаги се е борил за свободата си! Нека да четем историята си, Слънчева и да наваксваме с новите подробности за нея, които излизат в действителността.
Не знам защо и в уикипедия не е допълнен целия списък на четниците, а стига само до 178. Даже липсват втори имена и родни градове. Трябваше да отбележа, че в четата са събрани борци от всички краища на България, но десет са от Свищов.
Поздрави!
цитирай
27. alexs - Сега живеем в друга реалност !
03.06.2011 09:12
В която искат да обезмислят подвига на Ботев и Левски и много други възрожденции ........ тъжна констатация ....ВЯРАТА в Господ и доброто е заменана с алчност и безкруполност..
цитирай
28. kleopatrasv - В която искат да обезмислят подвига ...
03.06.2011 09:33
alexs написа:
В която искат да обезмислят подвига на Ботев и Левски и много други възрожденции ........ тъжна констатация ....ВЯРАТА в Господ и доброто е заменана с алчност и безкруполност..

Подвигът и делото на Ботев не могат да се обезсмислят, alexs, излизат обаче след много години подробности около смъртта му.
http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov.htm
Поздрави!
цитирай
29. radostinsv - "При изстрел в черепа, сле...
03.06.2011 09:39
kleopatrasv написа:
radostinsv написа:
"При изстрел в черепа, слепоочието или челната част и при изстрел в корпоралната област, и по-точно в сърцето, тялото моментално прекъсва жизнената си дейност и изгубва контрол, тъй като неминуемо настъпва екзитус (смърт). При това положение простреляният не би могъл да се задържи прав по никакви физически закони. Ако трупът е обстрелян с два изстрела – в челото и сърцето, това едва ли е станало едновременно, тъй като още при първия изстрел простреляният би трябвало да е паднал на земята. Заключението е, че след рухването му в него отново, за втори пореден път е стреляно."
Кой стреля?



Радостине, има си специалисти за тези неща. Толкова години са минали и не са стигналхи да еднодушно мнение. Г.Тахов, май добре ги оборва. И според мен единия куршум е турски, другите...не са.

Другите? Още колко са? Доколкото знам за общо два.При положение, че историците са приели твърдението за изстрел "от храстите" е неубедително. Ясно е всъщност, че става дума за екзекуция, за два поредни изстрела. Истината е, че първият куршум незабавно предизвиква екзитус и той несъмнено е отправен от Войновски, а вторият изстрел е от някой около Ботйов и това е Обретенов. За пред "своите" Никола Обретенов може да е търсил довод, че Ботйов така и така е прострелян и не бива да се измъчва. Никола Войновски, потресен от деянието си, вероятно не е останал на лобното място и незабавно е хукнал към откъснатия вече от четата отряд. При Ботйов остава Обретенов...
цитирай
30. kleopatrasv - "При изстрел в черепа, сле...
03.06.2011 09:48
radostinsv написа:
kleopatrasv написа:
radostinsv написа:
"При изстрел в черепа, слепоочието или челната част и при изстрел в корпоралната област, и по-точно в сърцето, тялото моментално прекъсва жизнената си дейност и изгубва контрол, тъй като неминуемо настъпва екзитус (смърт). При това положение простреляният не би могъл да се задържи прав по никакви физически закони. Ако трупът е обстрелян с два изстрела – в челото и сърцето, това едва ли е станало едновременно, тъй като още при първия изстрел простреляният би трябвало да е паднал на земята. Заключението е, че след рухването му в него отново, за втори пореден път е стреляно."
Кой стреля?



Радостине, има си специалисти за тези неща. Толкова години са минали и не са стигналхи да еднодушно мнение. Г.Тахов, май добре ги оборва. И според мен единия куршум е турски, другите...не са.

Другите? Още колко са? Доколкото знам за общо два.При положение, че историците са приели твърдението за изстрел "от храстите" е неубедително. Ясно е всъщност, че става дума за екзекуция, за два поредни изстрела. Истината е, че първият куршум незабавно предизвиква екзитус и той несъмнено е отправен от Войновски, а вторият изстрел е от някой около Ботйов и това е Обретенов. За пред "своите" Никола Обретенов може да е търсил довод, че Ботйов така и така е прострелян и не бива да се измъчва. Никола Войновски, потресен от деянието си, вероятно не е останал на лобното място и незабавно е хукнал към откъснатия вече от четата отряд. При Ботйов остава Обретенов...

И аз четох доста за разделението на мнението- Къде е прострелян Ботев -в сърцето или в челото? Има и още една хипотеза, че има трети куршум. Истината за тази "екзекуция", както я наричат историците все някога ще излезе на бял свят.
"Свидетели няма",е казал Н.Обретенов.
цитирай
31. mrazekoff - Бог да ги прости всичките
03.06.2011 09:51
дръзнали да се опълчат на поробителя. От дистанцията на времето и от начина по който тълкуваме събитията грешката може да е много голяма. В миналото са били едни обстоятелствата, а сега (при нашето тълкуване) СА СЪВСЕМ ДРУГИ. Ние едва ли ще разберен всичко свързано с четата, но ще останат само догатките и нашите тълкувания.
Много ми е интересен пътят на знамето на четата, защото това занаме е било преди това знаме на Червеноводската чета.
Заровено някъде по брега на Искър то си е намерило вечен покой (поне така знам).
Поздравления за постинга и благодарности за изнесения списък на участгниците в четете!
цитирай
32. kleopatrasv - дръзнали да се опълчат на пороби...
03.06.2011 10:01
mrazekoff написа:
дръзнали да се опълчат на поробителя. От дистанцията на времето и от начина по който тълкуваме събитията грешката може да е много голяма. В миналото са били едни обстоятелствата, а сега (при нашето тълкуване) СА СЪВСЕМ ДРУГИ. Ние едва ли ще разберен всичко свързано с четата, но ще останат само догатките и нашите тълкувания.
Много ми е интересен пътят на знамето на четата, защото това занаме е било преди това знаме на Червеноводската чета.
Заровено някъде по брега на Искър то си е намерило вечен покой (поне така знам).
Поздравления за постинга и благодарности за изнесения списък на участгниците в четете!

Няма как да върнем времето назад, и няма как да станем очевидци. Времето ще покаже някога истината.Четата е била обречена на гибел, на въпреки всичко те са се опълчили на врага. За това се иска огромна смелост, нека да им го признаем и да сведем глава пред подвига им. И самия Ботев е разбрал това в края и е искал да спаси живота на младите борци, като се оттеглят в съседна Сърбия, но щаба е бил против!
цитирай
33. ckarlet - Поклон пред паметта на героите, ...
03.06.2011 10:08
Поклон пред паметта на героите, Кleopatrasv!
цитирай
34. kleopatrasv - Поклон пред паметта на героите, ...
03.06.2011 10:38
ckarlet написа:
Поклон пред паметта на героите, Кleopatrasv!

- "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..."
- "Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода..."
- "Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, - Балканът пее хайдушка песен!"
- "Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество."
Христо Ботев
Те не умират, Скарлет и остават да живеят в сърцата ни!
цитирай
35. naidobriq - Поклон пред паметта им
03.06.2011 10:57
Поздрав за хубавата истирическа тема..
цитирай
36. pilat72 - Поклон
03.06.2011 12:47
Използвам възможността пред четящите този блог да препоръчам една страхотна книга (ако вече не сте я чели). Казва се "Медальона" на Галина Златарева. Една невероятна книга свързана с живота и дейността на Георги Бенковски, както и политиката на великите сили в периода на Априлското въстание, както и някои злободневни събития от днешни дни. Както и авторката ни уверява, фактите в книгата са максимално достоверни. В това можах да се убедя и самият аз (по странно стечение на обстоятелствата). Наложи ми се командировка до Сливен и на дувара на хотелчето имаше паметна плоча, ще там е бил щаба на "казакалая" полска част в турската армия, в която са участвали и българи - видя ми се странно, но не обърнах много внимание. Същата вечер зачетох книгата и там се обясняваше подробно как и защо е възникнала тачи част и кой и бил водача.
А книгата е толкова увлекателна, че няма да Ви остави до края. Смело мога да кажа, че би трябвало стане класика.
Приятно четене!:)
цитирай
37. borjanmljakov - Един списък не можеш да съставиш като хората!
03.06.2011 13:28
Срамота е точно в този случай да се пише през пръсти!
цитирай
38. pevetsa - ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕРОИТЕ!...
03.06.2011 13:41
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕРОИТЕ!
Жив е той ...

Вчера докато свиреха сирените, обясних на малкия Алекс, защо трябва да спрем на място, и да отдадем минута мълчание, на тези които са дали живота си за освобождението ни от турско робство.
Той забеляза че имаше да се движат хора и колите не спираха, но той стоя мирно.
Дано другата година, констатира че всички са спрели и отдават почит!?
цитирай
39. kleopatrasv - Поздрав за хубавата истирическа ...
03.06.2011 14:33
naidobriq написа:
Поздрав за хубавата истирическа тема..

Идеята беше да се оповестят участниците в Ботевата чета и който има някаква информация за имената по-горе нека я допълва.
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите.
Поздрави, Ани!
цитирай
40. kleopatrasv - Използвам възможността пред че...
03.06.2011 14:41
pilat72 написа:
Използвам възможността пред четящите този блог да препоръчам една страхотна книга (ако вече не сте я чели). Казва се "Медальона" на Галина Златарева. Една невероятна книга свързана с живота и дейността на Георги Бенковски, както и политиката на великите сили в периода на Априлското въстание, както и някои злободневни събития от днешни дни. Както и авторката ни уверява, фактите в книгата са максимално достоверни. В това можах да се убедя и самият аз (по странно стечение на обстоятелствата). Наложи ми се командировка до Сливен и на дувара на хотелчето имаше паметна плоча, ще там е бил щаба на "казакалая" полска част в турската армия, в която са участвали и българи - видя ми се странно, но не обърнах много внимание. Същата вечер зачетох книгата и там се обясняваше подробно как и защо е възникнала тачи част и кой и бил водача.
А книгата е толкова увлекателна, че няма да Ви остави до края. Смело мога да кажа, че би трябвало стане класика.
Приятно четене!:)

Добре дошли в блога ми.Радвам се, че се включихте в темата с препоръка за прочит на книга. Вероятно книгата на Галина Златарева съдържа много интересни факти за събитията от тогавашното време. Един въпрос от мен- Откъде може да се купи или как да се поръча въпросната книга?
Поздрави и усмихната ден за теб, Стефано!
цитирай
41. kleopatrasv - Срамота е точно в този случай да се ...
03.06.2011 14:44
borjanmljakov написа:
Срамота е точно в този случай да се пише през пръсти!

Не те разбирам, ако имаш впредвид, че е неточен -кажи, но е от исторически източници. Дори в българската уикипедия няма информация за всичките имена и прозвища.
цитирай
42. kleopatrasv - ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕРОИТЕ!...
03.06.2011 14:55
pevetsa написа:
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ГЕРОИТЕ!
Жив е той ...

Вчера докато свиреха сирените, обясних на малкия Алекс, защо трябва да спрем на място, и да отдадем минута мълчание, на тези които са дали живота си за освобождението ни от турско робство.
Той забеляза че имаше да се движат хора и колите не спираха, но той стоя мирно.
Дано другата година, констатира че всички са спрели и отдават почит!?

Това е задължение на родителите, които трябва чрез личен пример да научат децата да отдават почит на падналите за свободата на България. Дано следващата година по това време малкия види, че всички хора са спрели в знак на признателност.
Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.
Поздрави, Алекс и благодаря за включването!
цитирай
43. waterway - Kleo,
03.06.2011 15:27
вчера, докато виеха сирените по обед, бях навън. Може би около 50% от движещите се по улицата спряха, а от тях около половината И замлъкнаха.
Но не и автомобилите, не и градския транспорт.....Е, все пак има още надежда

__

Поклон!
цитирай
44. kleopatrasv - вчера, докато виеха сирените по ...
03.06.2011 15:40
waterway написа:
вчера, докато виеха сирените по обед, бях навън. Може би около 50% от движещите се по улицата спряха, а от тях около половината И замлъкнаха.
Но не и автомобилите, не и градския транспорт.....Е, все пак има още надежда

__

Поклон!

waterway, все пак това е до собственно съзнание и възпитание. Докато има такива хора, отдаващи чест ще е жив българския дух, останалите са на самооцеляване, недокоснали се до тези житейски ценности. Ботев живее в сърцата на българите. за него можем да кажем: „жив е той, жив е!", защото с тези думи започва най-величествената българска песен за борбата между робството и волния полет, между смъртта и дух.
Радвам се, че се включи!
цитирай
45. ivankalilova - Нека да сведем глави пред хората ...
03.06.2011 15:43
Нека да сведем глави пред хората отдали живота си, за да можем ние да живеем в Свободна България.
ДЪЛБОК ПОКЛОН !!!
цитирай
46. kleopatrasv - Нека да сведем глави пред хората ...
03.06.2011 17:04
ivankalilova написа:
Нека да сведем глави пред хората отдали живота си, за да можем ние да живеем в Свободна България.
ДЪЛБОК ПОКЛОН !!!

Те умряха за България и нека ние достойно им се поклоним, Ваня!
На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание...
цитирай
47. vostroto - Поклон!
03.06.2011 17:33
Думите са излишни!
Вечно ще са живи в паметта ни!
Нека никога не забравяваме защо загинаха!
Поздрави, Клео!
цитирай
48. bogomil - Многоуважаема Клео, поздравлени за постингите, но и бъдете умолявам ви предпазливи към историческата истрина
03.06.2011 18:05
благодаря на клеепатрасв за двата постинга,
15:25 Уважаема Клео ,
както винаги ти не изневеряваш на своето верую, на своя отклик към важни дати и събития, и оставаш на своя пост като истински будител на нацията. Посоченият сяисък на ботевите четници ми е известен. Да! Има родолюбиви младежи от всички краища на земите български. И Свищов може да се горедее наред с другите забележителности , с видните българи, които е дал и с ботеви четници. Не съм правил справка, но неотдавна ми попадна едим материал в Силистра за учасъници силистренци. Този списък наистина е публикуван, но лично аз не съм се интересувал, дали е окончателен. Утре ще бъда на лобното място на един друг ботев четник от разградско, младеж с "едва забележимо наболи мустаци". След като е скитал из Стара планина, няколко дни стоял гладен мокър, болен пред манастира край село Елешница намиращо се ха около 30 км от София по пътя за Ботевград. След като се престрашил и влязъл в манастира, за жалост бил издаден на базибузушките пълчища, които шарели по Стара планина след разгрома на въстанието. На път за село Желява в местността "Мерова поляна". кръвожадния и печално известен със своите касапски способности Малич ага го прострелва от упор в главата след като предварително му взема дрехите, и веднага още не предал Богу дух заповядва да му отрежат главата. Заповядва на двама бъл;гари присъствали на екзекуцията му да вземат главата,и я занасят в близкото село Желява Там карат цялото село да мине и да види как се разправят османлиите с комитите. Недалече от то с. Желява в кремиковския манастир е екзекутиран и другия ботевски четник- вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов- Казака. Ежегодно в първата събота или неделя на месец юни на 2-ри юни или след 2-ри юни в местността " Мерова поляна " под връх Мургаш се събират много туристи от София, деца младежи от околните софийски села, за да се поклонян пред паметникса на този млад въстанник почти дете. Присъстват гости от Разград и от родното село Благоево на четника Ангел Тодоров. В този район има много избити въстаницици от паметното Априлско въстание 1876 г (в панагюрско). от печално извесъния сатрап Малич Ага. Деца от с. Желява изпълняват литературно музикална програма. Известният музикант Теодоси Спасов , който е член на земляческото дружество Лудогорие ще изпълни различни мелодии от хаидушкото време
Талантлива поетесо, имам само една приятелска молба и забележка към следни куплет от стихотворението
"Аз все още мисля за славния войвода,
защо простреля челото си тъй,
тръгнали да се бият за нашата свобода,
са неговите четници безброй".

Като поетична творба е прекрасно, но като историческа истина не е доказан втория стих "защо простреля челото си тъй"
135 години след голготата Ботев, загадъчната смърт на поета революционер и войвода остава ' забулкена в тайна". Моля да прочетете моят материал в блога ми, публикуван в списание История, бр.3.2009, озаглавен "Относно гибелта на Ботев". стр.52-64, Този матертиал е публикуван и в някои реномирани български вестници. Вашите поетични творения се четат от българите и някои неща могат да станат прозаични" истини " и легенди деформиращи историята. Както изследователите така и поетите и писателите са длъжни да съхраняват историята такава каквато е отразена в източници на съвременици, спомени, документи и др. Длъжни сме да се придържаме към историческитаа истина а не към предположения, и хипотези, които не могат да бъдат доказани по никакъв начин, освен ако се намери автентичен документ.. Пишейки това принуденн съм да поставя наново в постинг "Истината за голготата на Ботев, за да я ясно на читателите каква е документирата истина Моля да бъда правилно разбран Версията за самоубийство като хипотетична възможност и вероятност е лансирана в наши дни от изтъкнатия наш пет, драматург и публицист, мой земляк от славното цело Чрервена вода Рисенско- Стефан Цанев. В коментара по постинга ти има твърдение , че Обретенов сстрелял два пъти. Никъде не съм срещал такова място. В такъв случай за достоверност би трябвало да се посочи точно литературния източник. Ясно е написано от Обретенов в моя постинг, че е имало един изстрел. Ето как се деформира истината , всеки се старае да прибави нещо ...

с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
цитирай
49. kleopatrasv - Думите са излишни! Вечно ще са ...
03.06.2011 18:18
vostroto написа:
Думите са излишни!
Вечно ще са живи в паметта ни!
Нека никога не забравяваме защо загинаха!
Поздрави, Клео!

Те загинаха за нашата свобода, vostrotо! Да им се поклоним!
Идеолог и подстрекател на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък в низа от национални герои в българската история.
Поздрави и благодаря за включването!
цитирай
50. kleopatrasv - Поклон пред Ботев и всички паднали ...
03.06.2011 18:28
kansandilh написа:
Поклон пред Ботев и всички паднали за свободата на България!

Под 181 четник сте записала: Тодор Илиев-село Върбаново, Белоградчишко

Обаче в Белоградчишко има селата Върба, Върбовчец, и Върбово, а не и Върбаново.

Бихте ли уточнили...?

Списъка е направен от историк и е предаден в НПМ" Радецки", при мен е само ксерокопие. Вероятно по времето когато е бил съставян селото се е назовавало така. Забележете, че има и други такива. Ако мога да ви съдействам, остава само да сигнализирам уредника на музея.
Благодаря за допълнението. Радвам се, че се включихте!
цитирай
51. kleopatrasv - Струва ми се, Богомил, че съм искала ...
03.06.2011 18:48
Струва ми се, Богомил, че съм искала да загатна нещо в тази моя фраза от стиха си - Защо простреля челото си тъй"? А, би трябвало да го напиша -Защо простреляха челото му тъй" от куплета:
Аз все още мисля за славния войвода,
защо простреля челото си тъй,
тръгнали да се бият за нашата свобода,
са неговите четници безброй

Винаги ме е вълнувало убийството на Ботев и съм се интересувала от всякакви източници за масова информация. При изстрел в слепоочието той би трябвало да е загубил всякакъв контрол и да е паднал, но Ботев е стоял прав, така свидетелстват повечето от четниците тогава. Твърди се, че в него е стреляно два пъти и в гърдите, по думите на Никола Обретенов. Какво е логичното обяснение?
"....Следователно вторият изстрел е даден от упор и тогава е рухнал на земята." - Мнение по тези обстоятелства е дадено от полк. Никола В. Попов от Националния институт по криминалистика.
Всъщност ще си помисля дали да прибавя надставката "ха" в думата " простреля" в стиха си. Това беше един мой въпрос към читателите ми. Благодаря ти за уместната забележка за тази фраза от стиха ми.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
52. анонимен - Това е много впечатляващо. Как ли се ...
03.06.2011 19:06
Това е много впечатляващо. Как ли се е озовал тоя човек при българските въстанници.
19.Княз Арует Загрин, Курландия, Латвия
цитирай
53. kleopatrasv - Това е много впечатляващо. Как ли се ...
03.06.2011 19:20
kushel написа:
Това е много впечатляващо. Как ли се е озовал тоя човек при българските въстанници.
19.Княз Арует Загрин, Курландия, Латвия

Това могат да кажат само те. Жалко, че и последния останал жив четник Цанко Минков вече не е между живите да сподели както казва П. Карапетров в "Последният жив Ботев четник Цанко Минков ", публикация в-к "Кооперативно земеделие", № 130, 2 юни 1953; също сп. "Наша родина", 1956, № 6).
Всъщност, ако имате информация за накой от четниците- година на раждане и други подробности, моля допълвайте в поста.
Радвам се, че надникна, kushel!
цитирай
54. kleopatrasv - Поклон пред Ботев и всички паднали ...
03.06.2011 19:34
kansandilh написа:
kleopatrasv написа:
kansandilh написа:
Поклон пред Ботев и всички паднали за свободата на България!

Под 181 четник сте записала: Тодор Илиев-село Върбаново, Белоградчишко

Обаче в Белоградчишко има селата Върба, Върбовчец, и Върбово, а не и Върбаново.

Бихте ли уточнили...?

Списъка е направен от историк и е предаден в НПМ" Радецки", при мен е само ксерокопие. Вероятно по времето когато е бил съставян селото се е назовавало така. Забележете, че има и други такива. Ако мога да ви съдействам, остава само да сигнализирам уредника на музея.
Благодаря за допълнението. Радвам се, че се включихте!



Ами, този историк да вземе да коригира името на селото, което никога не е било Върбаново, а винаги се е казвало Върбово. Ботевия четник Тодор Илиев под No 181 в посочения списък е от с.Върбово Белоградчишко.

http://www.vidin-online.com/1old/istoria/grajdani/botevitechetnici.php

Благодаря за съдействието. Аз го поправям в списъка при мен и ще предам да корегират и при тях.
цитирай
55. анонимен - Аз съм луд по Ботев. Той ми е примера в ...
03.06.2011 19:44
Аз съм луд по Ботев. Той ми е примера в живота.
цитирай
56. kleopatrasv - Аз съм луд по Ботев. Той ми е примера в ...
03.06.2011 20:03
kushel написа:
Аз съм луд по Ботев. Той ми е примера в живота.

Чудесно! Малко инфо за теб -http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov1.htm
цитирай
57. masterpiece08 - Има и наш представител
03.06.2011 22:08
и не кой да е, а Никола Обретенов! А за фамилия Обретенови има много за писане...Аз лично се познавам с една от потомките им, не успяха да ги затрият напълно...
Благодаря за постинга, Клео, длъжни сме да помним!
цитирай
58. kleopatrasv - и не кой да е, а Никола Обретенов! А за ...
03.06.2011 22:14
masterpiece08 написа:
и не кой да е, а Никола Обретенов! А за фамилия Обретенови има много за писане...Аз лично се познавам с една от потомките им, не успяха да ги затрият напълно...
Благодаря за постинга, Клео, длъжни сме да помним!

Българската история нека ни напомня за своето героично минало и самоотвержената борба на нейните борци за свобода.
Поздрави за теб и благодаря за включването!
цитирай
59. анонимен - Какво е това чудо. Не ми стана ясно кой го е написал и дали има нещо вярно.
03.06.2011 22:25
И така - Никола Обретенов, между 15-тата си и 18-тата си година, присъствува на 8 екзекуции на повече от 15 души (отсичане на глава, обесване...). Сам по-късно отсича главата (поне) на Христо Ботев, след като е стрелял (поне един път и убил безсмъртния ни сънародник).

Защо?

Психопат? Наследствена патологична извратеност?

Случаят е за криминалисти и психиатри. Историците не са впечатлени.

Народът поднася венци и именува улици, издига паметници и пантеони. Ако имаше тленни останки от Ботев, сигурно щеше да "почива" в същия пантеон.

А дали няма някъде ритуален череп в някой масонска работилница, с който да пият майстори за здравето на войводата? Стефан Караджа се е радвал на подобно зверство. Защо не и Ботев, и Кънчев? Левски????

цитирай
60. kleopatrasv - И така - Никола Обретенов, между ...
03.06.2011 22:49
kushel написа:
И така - Никола Обретенов, между 15-тата си и 18-тата си година, присъствува на 8 екзекуции на повече от 15 души (отсичане на глава, обесване...). Сам по-късно отсича главата (поне) на Христо Ботев, след като е стрелял (поне един път и убил безсмъртния ни сънародник).

Защо?

Психопат? Наследствена патологична извратеност?

Случаят е за криминалисти и психиатри. Историците не са впечатлени.

Народът поднася венци и именува улици, издига паметници и пантеони. Ако имаше тленни останки от Ботев, сигурно щеше да "почива" в същия пантеон.

А дали няма някъде ритуален череп в някой масонска работилница, с който да пият майстори за здравето на войводата? Стефан Караджа се е радвал на подобно зверство. Защо не и Ботев, и Кънчев? Левски????


И на мен не ми стана много ясно, kushel. И с ритуалите в масонството не съм наясно.
цитирай
61. oceanofdreams - С разрешението на автора публикувам това мое нещо тук :)))
03.06.2011 23:12
Родино моя мила, майко свята,
прости днес на своите чеда.
Прости им, че забравиха лицата,
които извоюваха им свобода.
Прости им, че забравиха кръвта,
която попила е във твоите земи.
Те не знаят, майко мила,
че тази кръв, изкупена е с твоите сълзи.
Недей плачи
за тези що загинаха във боя.
Не е била излишна тяхната борба.
За теб те дадоха живота – своя,
ти беше тяхната „творба”.
На този ден, недей тъжи,
сирените за тях вият, не плачи!
Един човек да помни
святото им дело стига,
не са загинали напразно те.
Сълзите капят днес, родино мила,
защото виждам тях през твоите очи.

http://oceanofdreams.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/02/vdyhnovena-ot-botev-lichno-tvorchestvo.758692
цитирай
62. kleopatrasv - Родино моя мила, майко свята, пр...
03.06.2011 23:23
oceanofdreams написа:
Родино моя мила, майко свята,
прости днес на своите чеда.
Прости им, че забравиха лицата,
които извоюваха им свобода.
Прости им, че забравиха кръвта,
която попила е във твоите земи.
Те не знаят, майко мила,
че тази кръв, изкупена е с твоите сълзи.
Недей плачи
за тези що загинаха във боя.
Не е била излишна тяхната борба.
За теб те дадоха живота – своя,
ти беше тяхната „творба”.
На този ден, недей тъжи,
сирените за тях вият, не плачи!
Един човек да помни
святото им дело стига,
не са загинали напразно те.
Сълзите капят днес, родино мила,
защото виждам тях през твоите очи.

http://oceanofdreams.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/02/vdyhnovena-ot-botev-lichno-tvorchestvo.758692

Не са загинали напразно, зная
опълчиха се за нас срещу врага
и саможертваха се за Тая-
тая истинска наша свобода...

Благодаря ти, oceanofdreams- стихът е достойно признание към всички загинали за свободата на България и тук под този списък на четниците стои триумфално!
Поздравявам те!
цитирай
63. oceanofdreams - Няма защо да ми благодариш, напр...
03.06.2011 23:33
Няма защо да ми благодариш, напротив аз трябва! За мен е чест моят стих да стои под списъкът на четата на Ботев. Поклон пред всички тези хора, които дадоха живота си за нашата родина.
цитирай
64. kleopatrasv - Няма защо да ми благодариш, напр...
03.06.2011 23:40
oceanofdreams написа:
Няма защо да ми благодариш, напротив аз трябва! За мен е чест моят стих да стои под списъкът на четата на Ботев. Поклон пред всички тези хора, които дадоха живота си за нашата родина.

Вечно ще са живи в паметта ни! Поклон!
цитирай
65. mileidi46 - Поздравления!
04.06.2011 00:49
Страхотнен постинг! Знаеш какво мисля..
намерих време да надникна,но след малко идва таксито и тръгваме за София..:((
Поклон пред паметта не тези смели български юнаци..
Каквото и да е станало-истината е ,че те са и си остават герои.Смели.Дръзнали да се изправят и да покажат ,че има дух нашият народ!!
цитирай
66. kleopatrasv - Страхотнен постинг! Знаеш какво ...
04.06.2011 00:59
mileidi46 написа:
Страхотнен постинг! Знаеш какво мисля..
намерих време да надникна,но след малко идва таксито и тръгваме за София..:((
Поклон пред паметта не тези смели български юнаци..
Каквото и да е станало-истината е ,че те са и си остават герои.Смели.Дръзнали да се изправят и да покажат ,че има дух нашият народ!!

Знам, Милейди, знам какво мислиш за Ботев и славните герои! Пожелавам ти приятно пътуване към София.
Българския дух е жив и ще живее!
цитирай
67. kometapg - Поздравявам те за този невероятен ...
04.06.2011 01:16
Поздравявам те за този невероятен постинг!
цитирай
68. mt46 - Учуден съм,
04.06.2011 08:15
че тук се спекулира със смъртта на Ботев, подхвърлят се разни НЕДОКАЗАНИ и СЪМНИТЕЛНИ версии... Моля, когато не ви е ЯСНА ИСТИНАТА, по-добре си мълчете!...
цитирай
69. aqualia - Kleo, не съм, а но имам близки, които са кръв с Иваница Данчев.
04.06.2011 09:18
kleopatrasv написа:
aqualia написа:
Иваница Данчев е дядо на първия съпруг на майка ми... За него потомците му винаги говореха с много силно възхищение... Поклон пред паметта не всички загинали...за свободата. Днес сирената и намери на площад "Света Неделя", в центъра на София, всички замръзнаха, настана такава невидяна тишина... Поклон!

Много интересна информация,aqualia...,а това значи ли, че ти си негова потомка?

Ето информация за още един четник:

Илия Лазаров Джагаров
от с. Локорско, Софийско. Работи в София като занаятчия - тъкач на чулове и майстор на самари. Той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Апостола от мястото на обесването до черквата "Св. Петка

цитирай
70. borjanmljakov - Еми например, по пътя към Балкана
04.06.2011 09:38
в с. Борован към четата се присъединяват като водачи Спас Влайчев и още един младеж, чието име не е запазено. После и двамата загиват в боевете.

Село Скравена е Ботевградско, а не Благоевградско.

Това на първо четене. Не ми се задълбава повече, но подбора на източници е важна и отговорна работа.
цитирай
71. kleopatrasv - Поздравявам те за този невероятен ...
04.06.2011 11:29
kometapg написа:
Поздравявам те за този невероятен постинг!

Радвам се, че се отби Светле!
Хубаво е да научаваме подробности за историята си!
цитирай
72. kleopatrasv - че тук се спекулира със смъртта на ...
04.06.2011 11:37
mt46 написа:
че тук се спекулира със смъртта на Ботев, подхвърлят се разни НЕДОКАЗАНИ и СЪМНИТЕЛНИ версии... Моля, когато не ви е ЯСНА ИСТИНАТА, по-добре си мълчете!...

Мнение по тези обстоятелства е дадено от полк. Никола В. Попов от Националния институт по криминалистика към БАН.
Поздрави!
цитирай
73. kleopatrasv - Иваница Данчев е дядо на първия с...
04.06.2011 11:44
aqualia написа:
kleopatrasv написа:
aqualia написа:
Иваница Данчев е дядо на първия съпруг на майка ми... За него потомците му винаги говореха с много силно възхищение... Поклон пред паметта не всички загинали...за свободата. Днес сирената и намери на площад "Света Неделя", в центъра на София, всички замръзнаха, настана такава невидяна тишина... Поклон!

Много интересна информация,aqualia...,а това значи ли, че ти си негова потомка?

Ето информация за още един четник:

Илия Лазаров Джагаров
от с. Локорско, Софийско. Работи в София като занаятчия - тъкач на чулове и майстор на самари. Той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Апостола от мястото на обесването до черквата "Св. Петка


Това трябва да те радва, а именно че познаваш потомци на Иваница Данчев.
Усмихнат ден, aqualia!
цитирай
74. kleopatrasv - в с. Борован към четата се присъе...
04.06.2011 11:48
borjanmljakov написа:
в с. Борован към четата се присъединяват като водачи Спас Влайчев и още един младеж, чието име не е запазено. После и двамата загиват в боевете.

Село Скравена е Ботевградско, а не Благоевградско.

Това на първо четене. Не ми се задълбава повече, но подбора на източници е важна и отговорна работа.

Благодаря за информацията. Не съм съставяла списъка на четниците, взех го готов. За дописването на четника няма проблеми да го допиша при мен, но мисля, че в оригиналния списък това е работа на историците.
Поздрави!
цитирай
75. atopalova - Поклон пред паметта на героите!!!
04.06.2011 12:03
Поздравления за хубавия постинг, kleopatrasv!
цитирай
76. kleopatrasv - Поздравления за хубавия постинг, ...
04.06.2011 12:17
atopalova написа:
Поздравления за хубавия постинг, kleopatrasv!

Радвам се, че се отби, =atopalova. Публикувах списъка на участниците в ботевата чета, за да може да се допълва от поколенията.
Поздрави за теб!
цитирай
77. kostadinovd - ПОЗДРАВИ ЗА ТОВА КОЕТО ПРАВИШ !
05.06.2011 17:40
За първи път виждам пълния списък на Ботевата чета.Поклон пред паметта им !
цитирай
78. kleopatrasv - За първи път виждам пълния списък на ...
05.06.2011 17:53
kostadinovd написа:
За първи път виждам пълния списък на Ботевата чета.Поклон пред паметта им !

Радвам се, че съм ти доставила удоволствие с тази информация. Историята за оквободителното ни движение трябва да я съхраняваме и в сърцата си, щом сме българи.
Поздрави!
цитирай
79. bogomil - Сведения за някои Ботеви четници, предтставени от www.bogomil.blog.bg
16.06.2011 08:50

УЧАСТНИЦИ В БОТЕВАТА ЧЕТА

Илия Лазаров Джагаров
от с. Локорско, Софийско. Работи в София като занаятчия - тъкач на чулове и майстор на самари. Той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Апостола от мястото на обесването до черквата "Св. Петка". От Турну Магуреле се включва в Ботйовата дружина, а след гибелта на войводата стига до родното си село. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Умира през 1902 г. Погребан е в софийските гробища по бедност, поради което днес гробът му не съществува.

Хаджи Георги Найденов - Гръблаша
от Тулча, четвърти знаменосец. На единствената запазена негова снимка Георги е на около 30 години. Макар да е от Тулча, родът му е от Щипско. Там гръбла означава съд за вода, пригоден за носене на гръб. Георги Гръблаша е един от знаменосците на Христо Ботйов, донесъл на "Радецки" собствено знаме. Пряпорецът, донесен от него, е различен по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък. Там загива четвъртият знаменосец на четата.

Димитър Стефанов - Казака
от Сливен, втори знаменосец. Присъединява се към четата от Турну Магуреле. Воеводата му поверява знамето след раняването на Никола Симов - Куруто. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Вторият знаменосец е обезглавен от хората на Малич ага. При изтезанията открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Казака е до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат скромен паметник.

Марин Петков - Тутната
от Тетевен. Роден е през 1862 г. След слизането на Козлодуй Марин участва в боя при село Баница, а по-късно и в сраженията на 19, 20 и 21 май. На процеса в Русе Марин е осъден на доживотни окови, като излежава присъдата си в крепостта Сен Жан д'Акр. След помилването е търговец в град Мачин. При преследването на турска грабителска чета е ранен и се пенсионира като инвалид. Умира на 25 октомври 1901 г.

Кирил Ботйов
от Калофер, брат на войводата. Роден през 1856 г. Баща му Ботьо Петков го насочва към учителската професия. През съдбовната 1876 г. Кирил се включва в четата на брат си. Запазена е телеграма от Христо до Кирил, от която ясно личи общият замисъл на братята и уговорката им по отпътуването. Кирил участва в сраженията до Веслец, след което е заловен и съден. Заточен е в крепостта Сен Жан д'Акр до Санстефанския мир. След Освобождението се отдава на военна кариера, достигайки чин генерал-лейтенант. С неговото семейство до края на живота си живее Ботйовата майка Иванка. Кирил умира на 88 години.

Сава Пенев
от Велико Търново. Член е на Търновския революционен комитет още по времето на Васил Левски. Сава участва активно в сраженията на Милин камък и на Веслец. Той е от малцината, които присъстват на гибелта на войводата. Заловен е в Балювския хан, Троянско. Първоначално осъден на смърт в Търново, по-късно е изпратен в Русе и осъден на окови до живот. Откаран е в Акия. Освободен е на 19 май 1878 г. В архива му е открит портрет на Апостола, подарен му лично от него. Сава Пенев умира през 1916 г.

Прокопи Алексиев Дянков
от Свищов. Роден е през 1851 г. Качва се на парахода "Радецки" на 16 май в 9,30 ч от скелетo на Бекет. При оттеглянето от бойното поле, докато се лута из Балкана, намира убежище в една пещера, но овчарчето, което изпратил за храна, го предава. Прокопи Дянков е от подсъдимите на първия русенски процес, където е оскъден на доживотни окови. След Освобождението живее в София, Враца, Троян и Плевен. Има седем деца. Умира през 1927 г. в Плевен. По думите, предадени на неговите синове, когато чул за смъртта на войводата, горчиво заплакал.

Колъо Радев - Черкеза
от с. Бяла черква, Търновско. Прозвището си получава след убийството на двама черкези. Черкезите са били особено жестоки мародери в турската войска. След 20 май 1876 г. Кольо се оттегля в Балкана, заловен е, но по пътя успява да избяга. Едва спасил живота си, той се записва в опълчението и е преводач в частта на ген. Драгомиров. С нея на 2 юни 1877 г. влиза във Велико Търново. След Освобождението Кольо Черкеза заживява в град Бяла Слатина, Врачанско. Тук се жени и става заможен и известен човек. Собственик е на мелница и керамична фабрика. Умира през 1927 г. в София. Гробът на Кольо Черкеза е в двора на църквата в град Бяла Слатина - единственият гроб в църковния двор.

Владимир Друмев Върбанов
от гр. Мачин. Роден е около 1856 г. Той е един от най-младите участници в Ботйовата дружина. В списъците непосредствено след Освобождението е записан и като Тодоров. В някои архивни материали се отбелязва, че е починал на 67 години на 30 октомври 1918 г. в с. Кеманлар (сега гр. Исперих), Разградско. Владимир Друмев е заловен с групата на Димитър Икономов край с. Литаково, Ботевградско, на 27 май 1876 г. и откаран в софийския затвор. Бил е осъден, но след това амнистиран. Той се върнал в гр. Мачин и веднага започнал с подготовката на чета от доброволци, която да участва в Сръбско-турската война през юни 1876 г. За съжаление отново е арестуван от турските власти и след застъпничеството на известния Димитраки бей е освободен. Владимир Друмев се включил като доброволец опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. След Освобождението - 1878 г., живеел и работил като административен служител, писар в Мачин, Тутракан, София, Ново село (Варненско), с. Аспарухово (Провадийско), Русе, Разград и накрая в с. Кеманлар, където умира съвсем сам, без семейство и потомство.


Саво Петров
Саво Петров е роден през 1837г. във Враца в семейството на Гена Савова и Петър Бояджиев. По занаятие е земевладелец и търговец. Женен е за Ценка Хаджимицова, сестра на известния съзаклятник Мито Хаджимицов. Младото семейство има дъщеря - Катерина.
Саво Петров, поборникът Мито Ангелаков и Стефанаки Савов произхождат от Савовия род и са първи братовчеди. Тези млади и заможни мъже посвещават живота си на освободителната борба.
На 21 октомври 1875г. в къщата на Мито Тричков се подновява дейността на врачанския революционен комитет. Негов почетен председател става Стоян Заимов, подпредседател - Мито Анков, касиер е Ангел Йоцов, секретар - Стефанаки Савов и членове : Саво Петров, Лука Рилски, Мито Цветков, Цено Ангелов и поп Косто Буюклийски. Те възлагат на Саво Петров и Стефанаки Савов да привлекат леля си Йота Ангелакова, чрез която да се развие тайна революционна дейност и сред жените в града.
През март 1876г. комитетът във Враца утроява усилията си за подготовка на въстанието. Той разпределя града на участъци, изработва правилник за организацията на четите и определя предводителите на двете чети - Мито Анков и Саво Петров. Двамата назначават десетници, куриери, полиция и въобще предвиждат и създават всички усилия, необходими за успеха на въстанието.
Комитетът решава да изпрати Стефанаки Савов и Саво Петров да убедят Христо Ботев да отложи за първи юни преминаването на Дунава, защото тогава врачани ще бъдат готови с оръжието. Пратениците съобщават от Оряхово, че отлагане обаче няма да има и те ще продължат с четата. Саво Петров участва във всички сражения от Козлодуй до Милин Камък, където намира смъртта си. Правнук на Саво Петров е известният сърдечен хирируг д-р Владимир Коларов, зам. директор на Националната Кардиологична Болница.


СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ЖИВЯХА В ДОБРУДЖА


Йордан П. Христов Кършовски
Роден в гр. Елена през 1846 г. Той е от прочутото революционно семейство Кършовски. Брат му Иван е бил учител в с. Черна, Добричко, и в Добрич. На него добричлии дължат първото гражданско честване на празника на светите братя Кирил и Методий през 1860 г.Йордан Кършовски е написал най-ранната "история" на Ботйовата дружина. Неговите спомени са озаглавени "Пътуване на българската чета през Дунава с парахода "Радецки" за България с предводителството на Христо Бот/й/ов войвода на 16 май 1876 г." и са писани в Плоещ през октомври 1876 г., т. е. само няколко месеца след разбиването на Ботйовата дружина. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път на дружината.Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство. Като поборник той получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г.


Иваница Данчев Данчев
Роден през 1850 г. в гр. Свищов. Участвал в Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов. В края на 1875 г. Иваница Данчев и Мито Цвятков от Враца купили на кредит голямо количество лой, която продали във Влашко. С парите закупили пушки и револвери за Ботйовите въстаници.След боя на Милин камък Иваница Данчев заедно с брата на Христо Ботйов Кирил се отделили от дружината. Двамата били заловени в Лом. Иваница Данчев бил осъден на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (Мала Азия). След Освобождението бил съдия в Тутракан, Шумен и Варна. През 1878 г. публикувал спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие "Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878", издадени в Свищов. Умира във Варна на 1 октомври 1912 г.


Димитър П. Христов Икономов
Член на щаба на Ботйовата дружина и участник във Втората българска легия в Белград през 1867-1868 г. Заедно със Спас Соколов от Тулча, също член на щаба на Ботйовата дружина, бил осъден на доживотен затвор на остров Родос. От 1880 до 1883 г. е бил околийски управител на околията с център с. Житница, Добричко. Тук живял до 1893 г. Тук са родени и децата му. От 1883 до 1886 г. бил околийски началник на гр. Трън, а от 1886 до 1887 г. е вече околийски началник на Тервел. Димитър Икономов е бил член на Окръжна постоянна комисия - София. Имал е 7 деца: 5 синове и 2 дъщери. Когато умира на 22 март 1896 г., най-големият му син е бил на 30 години, а най-малката му дъщеря Стойка - само на 4 месеца. Майката починала малко след раждането на последното си дете.


Никола Тихов Обретенов
За него е писано много. Синът на баба Тонка, както се знае, също е бил член на щаба на Ботйовата дружина. Роден е през 1848 г. в Русе. Никола Обретенов заедно с баща си и братята си Ангел и Петър -участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, е живял в Тулча. След Освобождението е бил околийски управител на Тутракан (1879 г.) и Силистра (1887-1890). В Тутракан се оженил за учителката Димитра Гегова от Плевен и тук се родила дъщеря му, която кръстил на името на своята майка Тонка. Както е известно, Никола Обретенов също е оставил свои спомени за участието в Ботйовата дружина и националноосвободителното движение, които започнал да записва по време на своето пребиваване в Добруджа.

Димитър Тодоров Ночев
Роден е през 1850 г. в гр. Пирдоп. Помагал на Христо Ботйов в печатницата му, а после и участвал в Ботйовата дружина. След Освобождението работил в Окръжна постоянна комисия в София. Оставил е спомени за Ботйов и неговата дружина. През периода 1881 - 1886 г. (най-вероятно 1885 - 1886) е бил висш административен чиновник в гр. Добрич.




www.bogomil.blog.bg
цитирай
80. kleopatrasv - БЛАГОДАРНА СЪМ ТИ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА.
28.06.2011 22:27
bogomil написа:

УЧАСТНИЦИ В БОТЕВАТА ЧЕТА

Илия Лазаров Джагаров
от с. Локорско, Софийско. Работи в София като занаятчия - тъкач на чулове и майстор на самари. Той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Апостола от мястото на обесването до черквата "Св. Петка". От Турну Магуреле се включва в Ботйовата дружина, а след гибелта на войводата стига до родното си село. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Умира през 1902 г. Погребан е в софийските гробища по бедност, поради което днес гробът му не съществува.

Хаджи Георги Найденов - Гръблаша
от Тулча, четвърти знаменосец. На единствената запазена негова снимка Георги е на около 30 години. Макар да е от Тулча, родът му е от Щипско. Там гръбла означава съд за вода, пригоден за носене на гръб. Георги Гръблаша е един от знаменосците на Христо Ботйов, донесъл на "Радецки" собствено знаме. Пряпорецът, донесен от него, е различен по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък. Там загива четвъртият знаменосец на четата.

Димитър Стефанов - Казака
от Сливен, втори знаменосец. Присъединява се към четата от Турну Магуреле. Воеводата му поверява знамето след раняването на Никола Симов - Куруто. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Вторият знаменосец е обезглавен от хората на Малич ага. При изтезанията открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Казака е до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат скромен паметник.

Марин Петков - Тутната
от Тетевен. Роден е през 1862 г. След слизането на Козлодуй Марин участва в боя при село Баница, а по-късно и в сраженията на 19, 20 и 21 май. На процеса в Русе Марин е осъден на доживотни окови, като излежава присъдата си в крепостта Сен Жан д'Акр. След помилването е търговец в град Мачин. При преследването на турска грабителска чета е ранен и се пенсионира като инвалид. Умира на 25 октомври 1901 г.

Кирил Ботйов
от Калофер, брат на войводата. Роден през 1856 г. Баща му Ботьо Петков го насочва към учителската професия. През съдбовната 1876 г. Кирил се включва в четата на брат си. Запазена е телеграма от Христо до Кирил, от която ясно личи общият замисъл на братята и уговорката им по отпътуването. Кирил участва в сраженията до Веслец, след което е заловен и съден. Заточен е в крепостта Сен Жан д'Акр до Санстефанския мир. След Освобождението се отдава на военна кариера, достигайки чин генерал-лейтенант. С неговото семейство до края на живота си живее Ботйовата майка Иванка. Кирил умира на 88 години.

Сава Пенев
от Велико Търново. Член е на Търновския революционен комитет още по времето на Васил Левски. Сава участва активно в сраженията на Милин камък и на Веслец. Той е от малцината, които присъстват на гибелта на войводата. Заловен е в Балювския хан, Троянско. Първоначално осъден на смърт в Търново, по-късно е изпратен в Русе и осъден на окови до живот. Откаран е в Акия. Освободен е на 19 май 1878 г. В архива му е открит портрет на Апостола, подарен му лично от него. Сава Пенев умира през 1916 г.

Прокопи Алексиев Дянков
от Свищов. Роден е през 1851 г. Качва се на парахода "Радецки" на 16 май в 9,30 ч от скелетo на Бекет. При оттеглянето от бойното поле, докато се лута из Балкана, намира убежище в една пещера, но овчарчето, което изпратил за храна, го предава. Прокопи Дянков е от подсъдимите на първия русенски процес, където е оскъден на доживотни окови. След Освобождението живее в София, Враца, Троян и Плевен. Има седем деца. Умира през 1927 г. в Плевен. По думите, предадени на неговите синове, когато чул за смъртта на войводата, горчиво заплакал.

Колъо Радев - Черкеза
от с. Бяла черква, Търновско. Прозвището си получава след убийството на двама черкези. Черкезите са били особено жестоки мародери в турската войска. След 20 май 1876 г. Кольо се оттегля в Балкана, заловен е, но по пътя успява да избяга. Едва спасил живота си, той се записва в опълчението и е преводач в частта на ген. Драгомиров. С нея на 2 юни 1877 г. влиза във Велико Търново. След Освобождението Кольо Черкеза заживява в град Бяла Слатина, Врачанско. Тук се жени и става заможен и известен човек. Собственик е на мелница и керамична фабрика. Умира през 1927 г. в София. Гробът на Кольо Черкеза е в двора на църквата в град Бяла Слатина - единственият гроб в църковния двор.

Владимир Друмев Върбанов
от гр. Мачин. Роден е около 1856 г. Той е един от най-младите участници в Ботйовата дружина. В списъците непосредствено след Освобождението е записан и като Тодоров. В някои архивни материали се отбелязва, че е починал на 67 години на 30 октомври 1918 г. в с. Кеманлар (сега гр. Исперих), Разградско. Владимир Друмев е заловен с групата на Димитър Икономов край с. Литаково, Ботевградско, на 27 май 1876 г. и откаран в софийския затвор. Бил е осъден, но след това амнистиран. Той се върнал в гр. Мачин и веднага започнал с подготовката на чета от доброволци, която да участва в Сръбско-турската война през юни 1876 г. За съжаление отново е арестуван от турските власти и след застъпничеството на известния Димитраки бей е освободен. Владимир Друмев се включил като доброволец опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. След Освобождението - 1878 г., живеел и работил като административен служител, писар в Мачин, Тутракан, София, Ново село (Варненско), с. Аспарухово (Провадийско), Русе, Разград и накрая в с. Кеманлар, където умира съвсем сам, без семейство и потомство.


Саво Петров
Саво Петров е роден през 1837г. във Враца в семейството на Гена Савова и Петър Бояджиев. По занаятие е земевладелец и търговец. Женен е за Ценка Хаджимицова, сестра на известния съзаклятник Мито Хаджимицов. Младото семейство има дъщеря - Катерина.
Саво Петров, поборникът Мито Ангелаков и Стефанаки Савов произхождат от Савовия род и са първи братовчеди. Тези млади и заможни мъже посвещават живота си на освободителната борба.
На 21 октомври 1875г. в къщата на Мито Тричков се подновява дейността на врачанския революционен комитет. Негов почетен председател става Стоян Заимов, подпредседател - Мито Анков, касиер е Ангел Йоцов, секретар - Стефанаки Савов и членове : Саво Петров, Лука Рилски, Мито Цветков, Цено Ангелов и поп Косто Буюклийски. Те възлагат на Саво Петров и Стефанаки Савов да привлекат леля си Йота Ангелакова, чрез която да се развие тайна революционна дейност и сред жените в града.
През март 1876г. комитетът във Враца утроява усилията си за подготовка на въстанието. Той разпределя града на участъци, изработва правилник за организацията на четите и определя предводителите на двете чети - Мито Анков и Саво Петров. Двамата назначават десетници, куриери, полиция и въобще предвиждат и създават всички усилия, необходими за успеха на въстанието.
Комитетът решава да изпрати Стефанаки Савов и Саво Петров да убедят Христо Ботев да отложи за първи юни преминаването на Дунава, защото тогава врачани ще бъдат готови с оръжието. Пратениците съобщават от Оряхово, че отлагане обаче няма да има и те ще продължат с четата. Саво Петров участва във всички сражения от Козлодуй до Милин Камък, където намира смъртта си. Правнук на Саво Петров е известният сърдечен хирируг д-р Владимир Коларов, зам. директор на Националната Кардиологична Болница.


СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ЖИВЯХА В ДОБРУДЖА


Йордан П. Христов Кършовски
Роден в гр. Елена през 1846 г. Той е от прочутото революционно семейство Кършовски. Брат му Иван е бил учител в с. Черна, Добричко, и в Добрич. На него добричлии дължат първото гражданско честване на празника на светите братя Кирил и Методий през 1860 г.Йордан Кършовски е написал най-ранната "история" на Ботйовата дружина. Неговите спомени са озаглавени "Пътуване на българската чета през Дунава с парахода "Радецки" за България с предводителството на Христо Бот/й/ов войвода на 16 май 1876 г." и са писани в Плоещ през октомври 1876 г., т. е. само няколко месеца след разбиването на Ботйовата дружина. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път на дружината.Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство. Като поборник той получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г.


Иваница Данчев Данчев
Роден през 1850 г. в гр. Свищов. Участвал в Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов. В края на 1875 г. Иваница Данчев и Мито Цвятков от Враца купили на кредит голямо количество лой, която продали във Влашко. С парите закупили пушки и револвери за Ботйовите въстаници.След боя на Милин камък Иваница Данчев заедно с брата на Христо Ботйов Кирил се отделили от дружината. Двамата били заловени в Лом. Иваница Данчев бил осъден на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (Мала Азия). След Освобождението бил съдия в Тутракан, Шумен и Варна. През 1878 г. публикувал спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие "Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878", издадени в Свищов. Умира във Варна на 1 октомври 1912 г.


Димитър П. Христов Икономов
Член на щаба на Ботйовата дружина и участник във Втората българска легия в Белград през 1867-1868 г. Заедно със Спас Соколов от Тулча, също член на щаба на Ботйовата дружина, бил осъден на доживотен затвор на остров Родос. От 1880 до 1883 г. е бил околийски управител на околията с център с. Житница, Добричко. Тук живял до 1893 г. Тук са родени и децата му. От 1883 до 1886 г. бил околийски началник на гр. Трън, а от 1886 до 1887 г. е вече околийски началник на Тервел. Димитър Икономов е бил член на Окръжна постоянна комисия - София. Имал е 7 деца: 5 синове и 2 дъщери. Когато умира на 22 март 1896 г., най-големият му син е бил на 30 години, а най-малката му дъщеря Стойка - само на 4 месеца. Майката починала малко след раждането на последното си дете.


Никола Тихов Обретенов
За него е писано много. Синът на баба Тонка, както се знае, също е бил член на щаба на Ботйовата дружина. Роден е през 1848 г. в Русе. Никола Обретенов заедно с баща си и братята си Ангел и Петър -участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, е живял в Тулча. След Освобождението е бил околийски управител на Тутракан (1879 г.) и Силистра (1887-1890). В Тутракан се оженил за учителката Димитра Гегова от Плевен и тук се родила дъщеря му, която кръстил на името на своята майка Тонка. Както е известно, Никола Обретенов също е оставил свои спомени за участието в Ботйовата дружина и националноосвободителното движение, които започнал да записва по време на своето пребиваване в Добруджа.

Димитър Тодоров Ночев
Роден е през 1850 г. в гр. Пирдоп. Помагал на Христо Ботйов в печатницата му, а после и участвал в Ботйовата дружина. След Освобождението работил в Окръжна постоянна комисия в София. Оставил е спомени за Ботйов и неговата дружина. През периода 1881 - 1886 г. (най-вероятно 1885 - 1886) е бил висш административен чиновник в гр. Добрич.




www.bogomil.blog.bg

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kleopatrasv
Категория: Поезия
Прочетен: 3905739
Постинги: 833
Коментари: 65535
Гласове: 115117
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31