Аллах Теаля е сътворил човека слаб, както от физическа така и от психическа гледна точка: 
…Човекът бе сътворен слаб. 
(Ниса, 4: 28). 
Когато човек се вгледа в заобикалящата го природа, вижда величествените творения на Господаря си и усеща своето безсилие. 
Нещо повече, физическата слабост на човека може да бъде прозряна и от факта, че дори и един микроб, 
който не може да бъде забелязан без микроскоп, е способен да го обезсили. 
Човек физически е слаб, но психически силен! 
Това може да е виждането на някои, но ако проследим внимателно човешката психика, ще видим също, че и психически човек е слаб. 
Дори и най-малката несгода е способна да разстрои човека, да го предизвика, да го злепостави, да провали плановете му. 
От всички тези факти се вижда, че човек има нужда да се опре на нещо, да потърси помощ от някого… 
Винаги, когато човек потърси помощта на друг човек, рано или късно той е разочарован, тъй като този, от когото е потърсена помощта, притежава същите недостатъци, също се нуждае от подкрепа… 
От това става ясно, че е необходимо да се търси помощ от Такъв, който не се нуждае от отплата, който няма недостатъци и нищо не може да му попречи да изпълни желанието на този, който се обръща към Него. 
Този, който притежава такива качества и може да удовлетвори желанието на нуждаещите се е Всевишният Аллах, Който е Целта на всяко нещо, Самодостатъчния, Пребогатия, който не изпитва никаква нужда. 
Обръщението към Аллах, моленето за милост, търсенето на помощ от Него се нарича дуа. 
Дуата е ибадет, който се изпълнява от всеки, независимо дали е религиозен или не, и независимо от религията, която той изповядва. 
Ангажирането на този ибадет от всеки се опира на факта, че човек е сътворен слаб и в природата си той се нуждае от помощта на Аллах Теаля. 
Следователно, умишлено или неволно, всеки се обръща към Аллах Теаля и моли за помощ. 
Това се забелязва и в нашето всекидневие, тъй като дори и най-твърдите привърженици на атеизма биват забелязани да изричат молитви към Всевишния. 
Дуата е ибадет изпълняван от всеки пратеник на Аллах. 
Така например Юнус (алейхисселям) попада в стомаха на кит и прави дуа на Аллах да го избави от там. 
“…Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.” 
(Енбия, 21: 87) 
В Свещения Коран се споменава и за дуата на пратеници на Аллах като Нух (алейхисселям): 
По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, 
и спасихме него и семейството му от огромната горест. 
(Енбия, 21: 76) Зекерия: 
…“Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” 
(Енбия, 21: 89) и много други. 

Къде и кога се прави дуа? 
Както вече споменахме всеки може да прави дуа и всеки по свой начин прави дуа. 
Дуата е ибадет, който може да се извършва винаги и навсякъде. 
Човек се обръща към Аллах Теаля, когато изпадне в беда или има нужда от помощ. 
Всеки знае най-добре кога и каква дуа да отправи към Аллах. В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява: 
И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. 
Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Бакара, 2: 186) 
Съществуват обаче места, където Аллах Теаля приема дуата. Някои от тях са: 
1. на местността Арафат, когато хаджиите пребивават там; 
2. в Свещената джамия в Мекка; 
3. в Свещената джамия в Медина; 
4. в Свещената джамия Акса и д-р. 

Някои хора разбират неправилно този въпрос, поради което се събират на определени места като гробове, където правят дуа, като смятат, че на такива места ще бъде по-приета. Нещо повече, някои хора в такива случаи се обръщат не към Аллах, а към погребания в този гроб. 
Това е нередно и има опасност от ширк (съдружаване или изравняване на творения с Аллах Теаля). 
По отношение на времената, в които Аллах Теаля приема дуата, може да се пише много, но нека се задоволим с отбелязването на някои от тях: - в деветия ден на месец Зулхидждже (арафа). 
В хадис се казва: “Най-добрата дуа е в деня Арафа.” 
(Тирмизи) 
- в нощта Кадр, за която Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) бил запитан от съпругата си Айша: 
“О, пратенико на Аллах! Ако разбера коя е нощта Кадр, каква дуа да отправя. 
В отговор на това Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казал: 
“Кажи: Аллахумме иннеке афуввун, тухиббул афве фе`афу анни.” 
“О, Аллах! Наистина Ти Си опрощаващ, обичащ опрощението, прости ми!” 
(Тирмизи) 
- в петъчен ден и нощта, която свързва четвъртъка и петъка. 
За този ден Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем казва: 
“Най-добрия ден, над който слънцето изгрява е петък. 
В този ден е сътворен Адем, в него е свален на земята, 
в него е прието покаянието му, в него умира, в него ще настъпи киямет, 
в този ден всяко живо същество издава звук от страх от киямета, с изключение на хората и джиновете. 
В този ден има период от време, в което човек получава всичко, което поиска от Аллах”. 
(Предаден от Малик в Муватта, Абу Давуд, Тирмизи, Несаи, Хаким и Зехеби) 
- в последната част на нощта. 
За това време се споменава в хадис: 
“Аллах Теаля слиза на най-близкото небе до земята в последната част на нощта, т. е. 
След като минат две трети от нощта и казва: 
“Кой прави дуа, за да му я приема, кой иска нещо, за да му го дам, кой търси прошка, за да му простя.” 
(Муслим, Ибни Мадже и Несаи) 
- във времето между езан и камет. 
За това в хадис се казва: 
“Дуата между езан и камет не се отхвърля.” (непременно се приема) 
- когато вали дъжд и когато се направи повик за намаз (езан). 
Доказателството за това също е хадис: 
“Два вида дуа не се връщат: по време на езан и при наличието на някаква опасност, 
поради която хората се придържат един към други.” 
(Абу Давуд, хаким, Ибни Хиббан и Малик) 
- по време на седжде. 
Доказателство за това време е следния хадис: 
“Човек е най-близо до Аллах по време на седжде. 
Правете много дуа по това време.” 
(Муслим, Абу Давуд, Несаи) 
- след изпълнението на всеки един от петкратните намази. 
Доказателство за това е: 
“Мухаммед (алейхисселям) бил запитан: 
“Коя дуа е най-чута? (а той отговорил:) 
Дуата, която се прави в последната част на нощта и след всеки петкратен намаз.” 
(Тирмизи и Несаи) 
Преди всичко, човек прави дуа, за да получи това, което желае от него неща или за да се избави от сполетяла го беда. 
Поради това е необходимо да обърне внимание на някои принципи, които той трябва да съблюдава. Някои от тях са: - Праведност. 
За да бъде приета дуата на човек, който иска нещо от Аллах, непременно трябва да спазва повелите на Аллах Теаля, тъй като в Свещения Коран се казва: 
... Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. 
Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! 
(Бакара, 2: 186) 
- Искреност. 
Аллах Теаля не приема ибадет, който е лишен от искреност. 
Дуата е ибадет, който в повечето случаи е скрит, 
тъй като човек, който прави дуа, се обръща към Аллах за помощ. 
Това е един вид тайна между Аллах Теаля и този, който прави дуа. 
Поради това, става ясно от само себе си, че искреността е едно от най-важните условия на дуата. 
-Смиреност и покорност пред величието на Аллах Теаля. 
В Свещения коран повелята Му гласи: 
... И Го зовете със страх и копнеж!.. 
(Араф, 7: 56) 
- Убеждение, че това, което иска, може да го получи само от Аллах Теаля, т. е. човек трябва да осъзнае и признае пред Него и пред себе си своята безпомощност и слабост, като в същото време е убеден, че единствено Аллах Теаля може да му помогне. 
По този начин този човек наистина се обръща към Господаря си, който се разпорежда със съдбата на молещия. 
- Старание сърцето да съпътства смисъла на думите. 
Това изисква да се знае смисъла на думите на дуата. 
Може би това е основната причина за позволението да се прави дуа на собствения език, а не непременно на арабски. 
Имайки предвид обаче, че е най-добре да се прави дуа, по начина по който я е правел пратеникът на Аллах е по-добре да се прави дуа на арабски, като предварително се чете нейния превод. 
- Избирането на подходящо време, в което Аллах Теаля приема дуата. 
Някои от тях бяха изброени по-горе 
- Увереност, че Аллах ще откликне на молбата му. 
По този въпрос Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казва: 
“Правете дуа на Аллах, като бъдете убедени, че Той ще откликне на молбата ви”. 
(Тирмизи, Таберани и Хаким) 
- Да не се прибързва с очакването на резултат, т. е. да не се очаква веднага постигне на желаното. 
По този въпрос в хадис се казва: 
“Дуата на човек се приема докато не каже: 
“Правих дуа, но тя не ми бе приета.” 
- Теубе (покаяние) и отдължаване на дълга. 
За да изрази своята немощност човек трябва да направи теубе пред Аллах, защото ако не направи теубе, означава, че не признава грешките си, което пък от своя страна означава непокорство пред величието на Господаря си. 
Също така отдължаването на дълга – материален или морален е основен показател за чистото намерение. 
Следователно освобождаването от дълга осигурява на човек външната чистота, а теубето му осигурява вътрешната.
 - Използването на чиста храна и чисти дрехи. 
Тук се има предвид най-вече храната и дрехите на човек да бъдат придобити по честен път (халал). 
Да не са припечелени от харам. 
По този въпрос Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казва: 
“Човек прашен и разголен вдига ръце към небето и вика: 
“Я раб, а раб!” как ще му бъде приета дуата, след като яде харам, пие харам и се препитава от харам?” 
(Муслим, Тирмизи) 
- Дуата трябва да бъде за нещо, което е позволено от исляма. 
Не се приема дуа, чрез която се иска нещо, което не съответства на принципите на исляма или е против достойнството или честта на някого. 
- Категоричност в искането. 
Когато човек иска нещо от Аллах, трябва да го иска настоятелно, а не да казва 
“Я, рабби, ако искаш дай ми, или помогни ми.” 
Такъв начин на правене на дуа се приема за несериозен. 
Дуа може да прави всеки, тъй като според ислямското верую няма посредник между човека и Аллах Теаля. 
За приемането на дуата обаче оказва влияние и самата личност. 
Сиреч, дуата на някои хора се приема по-бързо, отколкото на други, на едни хора дуата им се приема, а на други не и т. н. 
Всичко това е във връзка с близостта на човек към Аллах Теаля и отдадеността му на Него. 
Някои от хората, чиито дуа се приема: 
- Човек изпаднал в безизходица. 
В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява: … 
Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото … 
(Немл, 27:62) 
- Праведен човек. Ибни Умер радияллаху анхума разказва: 
“Бях младеж – ерген по времето на пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) и преспивах в джамията. 
Наблюдавах как хората идваха при пратеника на Аллах и му разказваха сънищата си, като искаха да им ги тълкува. 
Тогава направих дуа на Аллах да ми даде да гледам сън и да помоля пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) да ми го разтълкува. 
През нощта сънувах как две меляикета дойдоха при мен и ме отведоха при трето, което ми каза: 
“Не се плаши ти си праведен човек”. 
(Бухари, Муслим, Ибни Мадже) 
- Човек, който се отнася добре с родителите си. 
Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казал на Умер Ибни Хаттаб: 
“При вас ще дойде Увейе Ибни Амир, който е болен от проказа и се излекува, 
като му остана белег, колкото сребърна монета. 
Той много уважава майка си. 
Ако поиска нещо от Аллах, Той му го дава. 
Ако можеш убеди го да направи за теб дуа за опрощение. 
- Родител, който прави дуа за децата си и човек, който е на път. 
Доказателство за това е хадиса, в който Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) повелява: 
“Дуата на три групи хора се приема без съмнение: дуата на родителя, за децата си, на пътник и онеправдания.” 
(Абу Дауд, Тирмизи, Ибни Мадже) - 
На човек, който е говял и прави дуа, когато разговява, както и на справедливия управник. 
Доказателство за това е хадиса: 
“На трима, дуата им не се връща (непременно се приема): 
“На човек, който е говял и прави дуа при разговяване, на справедливия управник и онеправдания…” 
(Тирмизи, Ибни Мадже) - 
Дуата на мюсюлманин за друг мюсюлманин в отсъствието на този, за когото се прави дуа. 
Следният хадис е доказателство за това: 
“При онзи който прави дуа за неговия брат мюсюлманин в негово отсъствие, идва едно меляике на главата му и казва: 
Амин! 
Аллах да ти даде и на теб това, което искаш за твоя брат мюсюлманин!” 
(Муслим)